През юни 2014 дискутирахме темата: „Самоподготовката на участниците като основен елемент в обучителния процес“. Тогава посочих, че самоподготовката на обучаемите има съществено значение за повишаване ефективността на обучението и за реализиране на поставените в учебните програми цели, а съдържанието на учебните програми трябва да осигурява постигането на тези цели. Аз никога не съм пренебрегвал тази дейност, защото знам, че самостоятелната работа е най-ефективната форма за осмисляне на знанията и превръщането им в умения. 
Какви техники за самоподготовка предлагате?
1. В курса по специалността „Текстообработка “ са планирани изпити по теория и по практика за всеки модул. Това, може би е единствената подходяща форма за насърчаване и стимулиране самоподготовката на курсистите и по мое мнение дава добри резултати.
2. Много важно е поставянето на конкретни задачи за самостоятелна работа и аз почти всеки ден поставям такива задачи, а на другия ден питам обучаемите как са се справили с тях. Тези обучаеми, които имат интерес и желание да учат, работят по поставените задачи и постигат много добри резултати. Но има и такива, които нямат компютри, нямат и Интернет, и с това се оправдават, че не са работили. Тези обучаеми, обикновено или нямат интерес от този курс или нямат необходимите способности за усвояване на преподавания материал. За съжаление в курсовете по „Текстообработка“ е имало такива обучаеми. Те, не само че затрудняват преподавателя, ами и пречат на останалите обучаеми. И понеже се искат конкретни предложения, едно от тях е: да не се допускат от бюрата по труда обучаеми, които нямат Интернет и компютри.
3. Смятам, че наред с другите материали, които се предоставят на обучаемите, може да се разработи и „Пособие за самоподготовка на обучавания“, но за да има ефект от това пособие, преподавателя трябва да има право да не допуска до изпит по съответния модул онези курсисти, които не са изпълнили поставените задачи. Това по някакъв начин трябва да бъде отразено и в учебните програми.
Доц. Н.Василев

Моите предложения относно поставените от Вас въпроси са:
1. Подбора на курсистите да бъде по-прецизен и да се изпращат хора ,които да са професионално мотивирани.

2. В учебният план на "Оперативно счетоводство" не е залегнал модул"Международни и счетоводни стандарти"

Предлагам " Пари,банки и парична политика" да влезне в модул "Финанси и финансова система", и на мястото на Пари, банки.... да се заложи модул "Национални и международните стандарти".

2. За пълното усвояване на преподавания материал може да се въведат индувидуални въпроси/ поставени в отделни пликчета/
4. Ако модулът е повече от 40 часа това ще бъде ефективно.

5. Тази година има проблеми по отпечатването на материалите,независимо че са изпратени в електронната поща.


Вера Селиктар

Самоподготовката на курсистите ще бъде по-ефективна, ако те използват мисловни карти. При констуирането им най-важни са са принципите, образите, асоциациите и мислите и думите. Същественото за мисловната карта е центъра. Линийте, които се използват трябва да са органични и цветни. По-близките линии до центъра са по-дебели. Те изразяват по-същностните неща и се обозначават с ключови думи. За мисловните карти са значими картинките и образите. Те са много важни за развитието на креативността. Да се използват повече и по-целенасочено като се обръща внимание на:
1. Осмислянето на възприеманата информация, нейното структуриране и логично свързване с предходните знания и практически опит.
2. Образното мислене и въображението. Запаметяването е по-бързо, по-точно и по-трайно, когато се формират подходящи асоциативни връзки, които са емоционално обагрени с подходящи примери и факти. Запомня се по-добре динамичното, различното и контрастното.
3. Участието на повече сетива при възприемането на информацията е предпоставка за по-доброто й запомняне. От това следва, че зрителното възприемане на действията на лектора, внимателното слушане на това, което говори и воденето на записки ще активизират зрителната, слуховата и двигателната им памет.
4. Предварително създадените нагласи, интереси и готовност за възприемане на представената информация са също фактор за нейното по-успешно запомняне. Това означава, че трябва да имат изградена мотивация за усвояване на предоставените им знания.

Съгласна съм, че темата е много сериозна и ми се струва, че трябва да се работи едва ли не от детската градина. Да се внуши като начин на мислене, че днешната работа в никакъв случай не трябва да се оставя за утре, дори и ако търпи отлагане за вдруги ден. Колкото повече неща може да научи човек, толкова по-добра основа си изгражда за в бъдеще и да не бъда голословна ще дам следния пример: Започвам да строя къща, има възможност да се закупят повече материали и да се направи една по-голяма къща, но си казвам "като му дойде времето ше я разширя", важното е в момента да се построи по-бързо. Какви са възможностите - в по-късен период от време да нямам същите финансови възможности, материалите да са по-скъпи, майсторите да искат повече и още и още. Така че в случая едната страна е разработването на правилното пособие, въпреки че съм сигурна, че винаги ще има недоволни и най-вече сред свикналите да четат през ред или повече, сред тези, които казват "когато му дойде времето ще науча", сред тези, които не искат да потърсят повече материали, за да си изяснят проблема, а интернет в това отношение е безценно богатство. Животът показва недвусмислено, че всяко нещо, научено навреме, е една добра основа за ускоряване на развитието в един следващ период от време, а човек само си мисли, че в един бъдещ момент ще разполага с повече време. Всяко време си идва с новите задачи, ангажименти, отговорности. Така, че нещата винаги опират до една по-добра организация, дори ако трябва да организираме ежедневната работа - пазаруване, пране, готвене, чистене, подреждане и т.н. Човек или иска да научи нещо или си търси оправдание за да го заобиколи. Проблемът не е в липсата на подходящо пособие, а в невъзможността да се намери и използва подход или механизъм, които да ги накарат да прочетат това, което им се предоставя.
От финансова гледна точка, бонифициране или осигуряване на работно място за поне 3 месеца на най-добрия (най-добрият, най-усърдният, най-стараещият, най-мотивирания от тези, които за пръв път започват да изучават (компютърна грамотност, например) и най-добрият от тези, които все пак са работили, едва ли може да се осъществи. Да се потърси начин да се възнагради израстването, скока в резултат на курса, мисля че би било стимул, би мотивирало едно по-активно и отговорно отношение към процеса на обучение. Може да се обсъди пълната сума да им се изплати в края на курса - за безотговорно отношение да се предвидят санкции. Малко драстично, но ако са предупредени в самото начало, може би би имало някакво въздействие.
Втори вариант - задаване на домашни и осигуряване на време за допълнителни разяснения при необходимост. В случая възниква следния проблем - не всички курсисти имат компютър в къщи, което на практика би ги затруднило да изпълнят домашното. В този случай може да се помисли за възможност за оставане и използване на компютърната техника до края на работното време на центъра, евентуално в присъствие на преподавател.
Оправданието, не ми е необходимо точно сега това, което се преподава, ще го науча, когато му дойде времето или не ми е интересно, е едно заблуждаващо поведение за оправдание на бездействието. Разбира се, че трябва да се има предвид стресовата ситуация, в която се намират обучаемите, обезверяването, липсата на самочувствие, подтиснатост - състояния, които също допринасят до затруднено възприемане и адекватно отношение към учебния процес. Преподавателят трябва да осигури спокойна среда за учебния процес, да преодолее комплексите, да насърчава и да дава кураж, защото те и сами ще се убедят, че интересното идва със знанието.
Допълнителна тема за оттърсване от притесненията и мотивиране за възприемане, нещо, което и без това преподавателите (поне така си мисля) го правят непрекъснато. 
И понеже наскоро прочетох едно стихотворение, което изключително ме впечатли, то може в материалите, които им се дават, да се включи и въпросното стихотворение (взех го от интернет).

АЗ МОГА от Уолтър Д. Уинтъл 
Превод: Иван Вазов

Ако мислиш “сразен съм”, сразен си.
Ако мислиш “ не смея”, не смееш.
Ако казваш “бих искал”, но мислиш “не мога”,
просто няма как да успееш.
Ако мислиш, че губиш, ”загубен си”
ще ти каже светът без упойка -
успехът се крие в твоята воля
и е в умствената твоя настройка.
Ако мислиш “назад съм”, назад си,
който мисли високо, не пада.
Просто трябва да бъдеш уверен
щом си тръгнал да дириш награда.
Не най-силният, нито най-бързият
обезателно грабват залога,
но човекът, печелещ играта
е тоз, който мисли "Аз мога!"

 не всички курсисти умеят да работят с допълнителна литература и правилно да я анализират - ако все пак работят, което почи е невъзможно, нищо по-добро, при поставяне на въпроси (не са разбрали нещо), преподавателят може да го обясни пред цялата група, че дори и той да научи нещо ново;
 голяма част от курсистите приемат самоподготовката като външен процес, който не зависи от тях - преподавателят да се пребори с апатията, дори да се постигне успех поне за един обучаем;
 неправилната самопреценка на някои от обучаемите в избора на материя, в която да се обучават, превръща самоподготовката в проблем - ако не са осъзнали навреме дали избраният курс ще бъде тяхно призвание, при първия сблъсък с трудности в процеса на обучение те се демотивират и самоподготовката за тях е излишна, непонятна и обременяваща дейност - що се касае за компютърната грамотност, тя предоставя за всички огромни възможности и да кажеш, че не ти е интересно, това по същество си пълна незаинтересованост.
В отговор на маркираната проблематика, Ви предлагаме с общи усилия да създадем помагало за обучаваните, което да им покаже правилната философия на самоподготовката. Настоящата дискусия ще даде възможност на Вас, лекторите, да насърчите обучаваните към подходящи подходи за самоподготовка, което от своя страна ще съдейства за по-ефективното протичане на обучителния процес. За самите обучавани, възможността да разполагат със систематизирано помагало за самоподготовката (както в учебния процес в училище), значително ще облекчи усилията им към повишаване на знанията и уменията им.
Нека акцентираме върху следното:
- Какви техники за самоподготовка предлагате? Моля да бъдете конкретни в предложенията, за да бъдем максимално полезни! Очакваме да дадете конкретни примери във Вашата област;
- Моля да споделите Вашият опит в насърчаване и подпомагане на обучението на възрастни – предложете система от елементи, които да насочат обучаваните към конкретни стъпки за повишаване на знанията и уменията им извън аудиторията – тестове, анкети, въпросници и пр. - систематизиране на това, което трябва да знаят в края на курса - като точки (ориентири "какво съм разбрал и какво не"), за повече тестове, просто трябва да се предвиди повече време;
- Какви допълнителни модули или теми бихте предложили във обученията, които водите, с цел подобряване и насърчаване на самоподготовката на обучаваните? - в текста съм коментирала.

Здравейте,
безспорно самоподготовката е важен елемент от цялостния процес на обучението. Смятам, обаче, че целите на самоподготовката при възрастни и ученици са различни. При възрастните се предполага, че е изградено умението да учат самостоятелно и при тях, проблемът с мотивацията не е основният. Мисля, че по-голямата част от обучаваните в ЦРЧРРИ са осъзнали необходимостта от придобиване на конкретните знания и умения, т. е. са мотивирани, но проблемите възникват от различната способност на отделните участници да възприемат нови знания и формирания им вече начин на мислене, който по-трудно може да бъде променен. 
Коментирали сме темата за ролята на лектора и аз продължавам да твърдя, че не трябва да съобразяваме скоростта на въвеждане на нови знания с най-трудно възприемащите и най-бавно работещи обучавани, защото по този начин се ощетяват мислещите и по-бързо работещи, които загубват интерес и се отегчават. Необходимо е тези, за които процесът на обучение е по-труден, да компенсират усвояването на материала с повече самостоятелна работа и самоподготовка.
Като имам предвид, че обученията в Центъра не са с академична насоченост, а са по-скоро практически ориентирани, смятам, че за самоподготовка са необходими допълнителни практически задачи, свързани с преподаваното съдържание, с които да се постигне:
- Проверяване, затвърждаване и развитие на получените, по време на лекциите, знания;
- Пренасяне на придобитите знания за нови случаи на употреба;
- Развиване на умения за самостоятелно справяне с практически задачи;
- Разгръщане на креативност и познавателни интереси на обучавания;
- Активизиране на мисловните процеси (съпоставяне, сравняване, обобщаване и др.);
- Максимално развитие на индивидуалните способности.

Бих препоръчала в процеса на самоподготовка, обучаваните да се съобразят със следното:
- Преглед на преподаденото съдържание и на необходимите понятия (по възможност, в същия ден);
- Избор на подходящ начин за учене – съществуват различни начини за учене, всеки един обучаван трябва да избере най-подходящият за себе си – за някои е полезно четене на глас, за други – ръчно водене на записки и т.н.
- Редуване на кратки сесии за работа, с кратки моменти на отдих е по-резултатен подход за учене, в сравнение с дългото непрекъснато учене;
- Усвояване и затвърждаване на знанията с разбиране, а не чрез преповтаряне на последователност от действия и наизустяване. (Много важен момент е, обучаваните да осъзнаят причините и логическата свързаност между същностите и действията в дадена последователност, а не просто да запомнят последователността и алгоритмично да я възпроизвеждат).

Модераторът заяви, че това е последната за тази година дискусия, така, че искам да използвам възможността да пожелая на всички Весело посрещане на предстоящите Коледни празници и Здрава, щастлива, успешна и благодатна 2016 година!

Поздрави,
Мая Божилова