Уважаеми лектори и методисти,
Бихме искали да Ви благодарим за участието в дискусиите в Клуба на лектора през годините, за готовността да споделяте своя опит, така че да бъде полезен на Вашите колеги. Този опит се превърна в част от развитието на ЦРЧРРИ като институция, чиято основна цел е да предоставя качествено и практически ориентирано обучение както за служителите от държавната администрация, така и за безработни лица.
Получената от Ваша страна подкрепа, ни дава основание да продължим да разгръщаме работата на Клуба на лектора, тъй като вярваме, че споделеният опит е особено важна част от постоянните ни усилия да направим предлаганите курсове по-добри и практически ориентирани.
Разчитайки отново на Вашата активност, бихме искали да Ви поканим да изкажете мнението си в първата дискусия през настоящата учебна година на тема:
Критерии за формиране на целева група според вида на обученията. Подходи за постигане на хомогенност на обучителната група
В хода на дискусиите, ще се радваме да споделите:
- Важно ли е за Вас като лектори да работите с хомогенна обучителна група и защо?
- Какви са критериите, според които бихте определили една група като хомогенна?
- Можете ли да споделите практически ситуации от работата си в ЦРЧРРИ, в които сте използвали успешно хомогенността/разнородността на групата като инструмент за постигане на успешни обучителни резултати?
- Считате ли за удачно прилагането на входящи тестове за специалностите, в които преподавате и защо?
- Моля, дайте конкретни предложения какви критерии бихме могли да съдействаме при формиране на обучителните групи.
Здравейте, колеги! След…
Здравейте, колеги!
След дългогодишната ми работа като методист в обученията на Центъра и вече някакъв опит и като преподавател, се включвам с категорично мнение, че е много важно участниците в дадено обучение да имат сходни, близки стартови нива, образувайки обучителна група. Това разбира се, е много трудно за постигане, тъй като Центърът обучава възрастни хора, които имат голям и разнообразен житейски опит зад гърба си, който смятам, че оказва съществено влияние в подхода към професионалните задачи и обучението в професия или по професия. Това е една от спецификите в обучението за възрастни. И също така едно от предизвикателствата. Когато всички обучаеми имат „еднакво“ знание и съответно незнание, лекторът може да обучава в облекчен режим на „еквилибристика“ на преподаване, защото отговаря на едно ниво, а не на няколко нива на знание. Т.е. по-лесно ще може да задържа вниманието на всички едновременно върху това, което преподава. Така, че това е моят отговор по първия въпрос.
По второто питане – индикаторите са няколко – самооценка на предварителното познание по темите, включени в обучението, самооценка на предварителните умения / опит в контекста на темата, очаквания от обучението. Това е най-общо, като правя уточнение, че трябва да има специфика в индикаторите според това дали става въпрос за професионален курс или краткотраен семинар.
Смятам, че добра атестация за работата с групите са резултатите от оценъчните въпросници. Много рядко имаме нисък трансфер на знания, което е индикатор за не добър подход към групата. Разбира се, обследваме и други аспекти на обучението, но този най-пряко има отношение към групата.
След всичко изписано дотук, е ясно, че категорично подкрепям входящи тестове и всякакви предварителни анкети, които да могат да характеризират участниците и да дадат насоки на лектора за подготовка...
Единственото, за което се сещам като предложение по последния въпрос и то само в курсовете за безработни лица е добиване на информация относно дигиталната им компетентност и психологическия им профил за пригодност към професията, а не общо здравословния им статус.