Здравейте, колеги!

Дистанционното обучение е много удачна, съвременна форма на обучение – не само защото технологиите са изключително напреднали, а както е видно от извънредната ситуация в момента, подходяща алтернатива за неговото осъществяване. Но както всяко нещо и тук има „две страни на медала“ – техническа – дали всички, които са включени в курсовете, изпълнявани по Националния план за действие по заетостта, имат нужното оборудване, за да ползват услугите на дистанционното обучение и практическа – дали всички знания могат да се овладеят само чрез запознаване с теорията или от гледане на видео, което показва как практически се случват нещата. Мотивацията да се научи нещо е ключова и именно тук е разковничето да се обучаваш и самообучаваш. Има много примери на успех, във всяко отношение, на хора, които мотивирани за знания, са постигали своите цели. Така че, дистанционно или не, когато искаш да научиш, ще го научиш.

Според мен, „негатива“ или по-скоро препъни камъка е в техническото обезпечаване на дистанционното обучение.

Темата е много дълга, но аз ще спра да тук като се надявам дискусията да продължи с мнения на други колеги, за да достигнем заедно до същината на тази полемика.

Уважаеми колеги,

Поздравления за инициативата ви, която в момента става толкова актуална!

Според мен е важно да се изгради онлайн хранилище за он-лайн обученията, което впоследствие да може да се използва. Добре е да се посочват  и използват безплатни он-лайн библиотеки.

За самите обучения, както и за изпитните форми могат да се използват най-различни възможности: тестове, анкети, видеоконференции и т.н.  

Пожелавам здраве и успехи на целия ви екип!

Аз лично виждам само позитиви при провеждането на курсове по НПДЗ в дистанцинна форма. Спестява се време. Участниците имат огромен обем информация, която могат да ползват. Подготвят се самостоятелно, като тюторът  е винаги на разположение. Могат да дискутират всяка своя практическа или теоритична задача. Тестовете за обратна връзка са добър показател за успеваемостта на курсистите.

Платформата в ЦРЧРРИ е изключително добре направена. Методистите са на висота. За мен е истинско удоволствие да работя със служителите от Центъра.

Платформата може да предостави линк към zoom.us, за да могат всички участници от курсовете за обучение  да се включат в събеседване и тълкуване на определени казуси или задачи.

Предполагам, че в момента, повечето българи вече се чувстват специалисти по проблемите на дистанционното образование. Поне са си изградили мнение покрай наложилата се необходимост обучението на децата им да продължи дистанционно.

Говори се за платформи, говори се за изпращане на файлове и какво ли още не. Обмислянето на възможност за организиране на дистанционно обучение започна още с навлизането на интернет, което означава, че има поне 18-20 годишна история.

Невероятно бързото развитие на информационните технологии предлага голями възможности за осъществяване на дистанционно обучение. Бързото развитие на дигиталните технологии не само предоставят условия, но и налагат необходимост от постоянно обучение. Обучение, свързано както с надграждане на знания, така и с необходима преквалификация.

Като предимства на дистанционното обучение могат да се разглеждат следните аспекти:

• възможност за обучение в подходящо за обучаемия време, по всяко време на денонощието. За това е необходимо използването на софтуер (платформа), която да поддържа учебни материали, практически материали, тестове (система за проверяване и оценяване на усвоените знания), система за регистрация на обучаемите, възможност за контакти обучаем-преподавател;
• предимство учебните материали да са изготвени от добри специалисти или колективи с много добра теоретична и практическа подготовка по проблемите на курса на дистанционното обучение;
• възможност за обучение, независимо от местопребиваването.

Дистанционното обучение не е само необходимост от технически устройства, а включва избор на подходяща софтуерна платформа, добре обмислена програма на курса и подготовка на учебните материали от преподавателите. И, определено, човешкият фактор играе съществена роля в процеса на организиране на дистанционното обучение. Това не е да си говориш или пращаш файлове по телефоните.

Според мен използването на дистанционно обучение е подходящо за подготовка на хора, които малко или много са се сблъсквали с информационни технологии, които са запознати с проблема на обучение – необходимост от запознаване с нова нормативна база, с нови аспекти на естеството им на работа и т.н.

Проблем с дистанционното обучение ще бъде, ако трябва да се обучават хора, които до момента не са работили с компютри и нещо, което е по-лошо, не разполагат с такъв в мястото, от което трябва да се включат в дистанционно обучение. При тях освен, че трябва да се намери подход за преодоляване на естествения страх от това "страшно чудо компютър", но и да се намери подход как да им се предаде разбираемо логиката на нещата. Директната връзка обучаем-преподавател не може да бъде заменена при "начинаещи" обучаеми. Преподавателите усещат как се "движи" усвояването и разбирането на материала в час и могат да направят допълнителни обяснения, с които да подпомогнат обучаемия да си изгради модел, представа на същността на преподавания материал. По такъв начин, той по-лесно ще усвоява преподавания материал. Човек може да чете, нищо да не разбира, при което паниката му се увеличава и още повече няма да разбира и в резултат ползата от дистанционното обучение ще е нулева.

Така че, използването на дистанционно обучение, има много предимства, но не и за нулево стъпало на обучение, но в ситуация като днешната е възможност за продължаване на учебния процес, а също така и за извличане на поуки какво още може да се направи за да бъдат нещата смислени и полезни.

Процесът на обучение е сложен процес, свързан с поставяне на цели, но също така зависещ и от нивото на подготовка на обучаемите. Така че, от една страна са целите, от друга платформите за дистанционно обучение, а от трета страна са обучаемите с техния интерес, ниво на предварителна обща подготовка и мотивираност.

Опитът ми в дистанционната форма на обучение не е никак голям, но все пак имам някакви впечатления. Трудностите произтичат от липсата на непосредствен контакт (ако е чрез скайп този контакт е непълен и може да се осъществява с малък брой участници в групата) и емоционалното групово въздействие дори чрез формите на неформалното общуване. Не всички обучаеми разполагат с необходимите знания, умения и технически средства за осъществяване на дистанционно обучение. Има места където интернет-връзката е слаба или изобщо липсва. Изисква се бърза и качествена подготовка на дидактичните материали, което е свързано с голям разход на ресурси. Не всички обучаеми ги разбират или са мотивирани да положат усилия, за да направят това. Преобладава познавателната страна на обучението, а емоционалната остава на втори план. При дистанционното обучение обратната връзка не се осъществява веднага и това отлагане може да има демобилизиращ ефект. Спецификата на учебната среда и пътуването до учебния център за някои от обучаваните могат да са мобилизиращ фактор и да разнообразяват обичайното им ежедневие. Положителните страни са,  че за кратко време може да се предостави голям обем от добре структурирана информация.  Интерес може да се предизвика чрез различни аудиовизуални материали. Обучаваните имат повече време за размисъл, консултации със специалисти или специализирана литература. В отговорите си могат да проявяват по-голяма самостоятелност, лично отношение и отдаденост.

Може би трябва да тръгнем от там какви са целите на Националния план за действие по заетостта и доколко дистанционната или присъствената форма на обучение ги постигат – придобиване или промяна на професионална квалификация със съпътстващите ги знания и умения, получаване на легален документ за преминато обучение, социална интеграция и реинтеграция на ситуативно или трайно безработни лица и в крайна сметка тяхната реализация на пазара на труда. Със сигурност дистанционното обучение е съвременна и адекватна алтернатива при придобиването на професионални знания и умения; съществуват нормативни ограничения за това в кои случаи е приложимо, а приносът му по отношение на социалната интеграция на обучаемите вероятно е по-скоро минимален /създаване на навици и умения във виртуална среда – важно, но не достатъчно/. В същото време присъственото обучение покрива първите три цели, като по отношение на четвъртата все още има какво да се желае, но това важи и за двете форми.

Да си представим телевизионно предаване и студио, в което освен водещ има и гост, който присъства на живо, участва чрез скайп или присъства със снимка и разговор по телефона. За зрителя степента на въздействие на казаното от госта ще е различна, да не говорим, че поведението и харизмата на водещия също ще бъде повлияна от това с кого си взаимодейства – с живо човешко същество, с виртуален образ или просто с глас. Същото е с присъственото и с дистанционното обучение /в двете му разновидности – online или посредством достъп до виртуална библиотека с материали, задания и консултации/. В първия случай обучаемите получат 3/5/7D преживяване вместо 2D, т.е. повече сетива са ангажирани и откликът е не само рационален, но и емоционален, което води до по-висока степен както на въздействие, така и на запаметяване. Възможността курсистът да се включи с въпрос или мнение във всеки един момент повишава неговата ангажираност и мотивация, създава друга динамика на процеса на обучение.

За преподавателя пък е изключително важно да усети аудиторията като групова рационална и емоционална интелигентност, да съобрази подхода си спрямо нея – каква да е последователността и степента на сложност на изложението, примерите, дискусиите, налагащите се пояснения, повторения, затвърждения. Преподавателят е чувствителен и той сам се вдъхновява от аудиторията, пред която застава. Той е в състояние да предостави не само знания и умения, не само да консултира всеки курсист, не само да потърси персонален подход при установено неразбиране по конкретен въпрос, но и със своето поведение, морал и светоглед да бъде пример за подражание и вдъхновение с дългосрочен ефект върху бъдещото развитие на отделната личност. Ето тази дълбочина във взаимодействието преподавател-обучаем се губи при използването на новите технологии, дистанцията се пренася и касае не само формата, но повлиява и съдържанието на общуаването.

Ефектът на социалната интеграция и реинтеграция е изключително важен при обучението на безработни лица – много често те са емоционално раними поради невъзможността да реализират потенциала си, имат битови проблеми, загубили са делови навици и ритъм в ежедневието. Ранното ставане; организацията на придвижване; формалното и неформално общуване с колеги, преподаватели и администрация; отвореността за знания, тяхното запаметяване и подготовка за проверка; постигането на по-малки и по-големи успехи ги тренират, мотивират и вдъхновяват за нови бъдещи предизвикателства. Много пъти съм споделяла, че едно от най-важните неща, които се случват по време на курсовете в Центъра е обменът на опит и информация между всички участници в обученията за поука и приложение. Не веднъж съм ставала свидетел на взаимната подкрепа /морална и материална/ между курсистите, не малко приятелства са започнали тук, да не говорим за въздействието на заобикалящата ни природа върху всички нас.

При въвеждане в  Центъра на дистанционна форма на обучение за безработни лица трябва да помислим в няколко посоки. Първо, съществуват ли нормативни ограничения при осъщестяването на дейността. Второ, преценка на ресурса /технически, времеви, човешки, финансов/, нужен за реализацията на подобен проект. Трето, съобразяване с необходимостта безработните лица да имат компютър или достъп до компютър, както и основни компютърни умения. Четвърто, изработване на профил на целевата група, към която е подходящо да бъде насочено. Пето, преподавателите ще имат нужда от методическа подкрепа /да не кажа и обучение/ за адаптиране на материалите и подхода им в новата виртуална среда. И над всичко това остава генералният въпрос как тази форма на обучение да постигне основните цели на НПДЗ като разшири, а не стесни както обхвата, така и ефекта от приложението му. Предизвикателство, което си струва да се обмисли във всичките му многобройни аспекти и апробира първо в рамките само на един пилотен проект.

Здравейте,

запознах се с любопитство с мненията на колегите - преподаватели, и то доста опитни преподаватели. Съгласна съм с всичко, което е изложено!

Съгласна съм, че също е важно да държим сметка за обучителната група, за възможностите на индивидуалностите, които я съставят! Но сегашната ситуация показа, че трябва да се използват и прилагат технологиите. Технологиите на бъдещето!

Иначе ще стоим в къщи и ще чакаме...

ДИСТАНЦИОННО VS ПРИСЪСТВЕНО ОБУЧЕНИЕ

Познавам технологията на дистанционното обучение. От 2010 г. провеждам занятия по две избираеми дисциплини за магистърските специалности от факултета по Информационни науки в УНИБИТ. Използвал съм платформите за дистанционно обучение ILIAS и MODLE. В УНИБИТ студентите магистри имат много добра компютърна подготовка и умения за работа в Интернет и по време на обучението не възникваха никакви проблееми. Изпитите се провеждат в присъствена форма.

С използваната  системата за дистанционно обучение в Центъра не съм работил, но от наличната в сайта информация се запознах с нея и смятам, че тя притежава всички функционални възможности, както и познатите ми платформи.

Сега за реализация на дистанционното обучение в много училища се използват технологиите за On-line обучение и видео конференции, като G Suite, Classroom, Teems, Zoom Meetings, Webex и други, които показват добра ефективност.

Темата за дистанционното обучение не е съвсем нова за Клуба на лектора. Преди няколко години обсъждахме възможностите за използване на уебинарната технологията в провеждането на обучителния процес в Центъра. Моето мнение тогава беше, че различните форми за дистанционно обучение са подходящи преди всичко за курсовете, провеждани по проект "Интегрирани обучения за администрацията на пазара на труда и в социалната сфера". От отправената покана за участие в дискусията и от сайта на Центъра разбирам, че сега, в условията на извънредно положение в страната, дистанционното обучение успешно се прилага за тези обучения.

Аз провеждам занятия в курсовете, изпълнявани по Националния план за действие по заетостта (НПДЗ): Текстообработка, Административно обслужване и Програмно осигуряване. В курса Административно обслужване водя занятия по модула Информационни технологии и системи, а в курса Програмно осигуряване – по модулите Висша математика и Информационни технологии и системи. Във връзка с това ще изкажа моето мнение за приложението на дистанцционната форма на обучение в тези курсове.

Преди всичко, искам да отбележа, че има много голяма разлика между студентите и обучаемите в тези курсове. Студентските групи са много по-еднородни по отношение на подготовка, възможности и умения, което прави обучението много по-лесно и ефективно. В посочените курсове това не е така. Друга една особеност е, че съотношението между лекциите и другите форми на обучение при студентите е 2 към 1, а в тези курсове е 1 към 2, т.е., обръща се особено внимание върху създаването на практически умения, което при дистанционното обучение е по-трудно.

Участниците в курсовете по Текстообработка имат различна предварителна подготовка, образование и възможности. Има обучаеми, които имат възможности и са мотивирани да се научат. Но обикновено има и такива, които нямат Интернет и компютри и никакви умения за работа с тази техника. Много пъти съм предлагал такива обучаеми да не се допускат от бюрата по труда, защото те обикновено или нямат интерес от този курс, или нямат необходимите способности за усвояване на преподавания материал и пречат на останалите обучаеми. Общо взето голяма част от обучаемите едва в края на курса придобиват умения за работа с продуктите на MS Office и навигация в Web пространството. Поради това мисля, че технологията на дистанционното обучение за тези курсове не е подходяща.

За модула Информационни технологии и системи в курса Административно обслужване би могло да се използват технологиите, предоставяни от G Suite, Classroom, Teems, Zoom Meetings или други, ако се направи подбор с предварителен тест за тези обучаеми.

Обучаемите в курса по Програмно осигуряване имат необходимата подготовка и за тях по-лесно би могло да се въведе системата за дистанционното обучение.

Ще възникнат много трудности, свързани с подготовката на учебните материали в аудио-видео формат, а също така и на провеждането на тестовете и изпитите.

В заключение, мога да кажа, че за мен най-добрата форма за обучение е присъствената. Живият контакт преподавател-обучаем не може да бъде заменен и с най-съвършената система за On-line обучение. Дистанционното обучение не е основно за университетите и не се използва за всички специалности и степени на обучение. Сега кризата Сovid-19 го наложи като спешна мярка в училищата, но веднага след това ще се върнем към нормалното присъствено образование.

Доц. Начо Василев