Здравейте колеги!

Не съм запозната с този метод на обучение и много малко неща, да не кажа никакви, намерих за него.
Според мен това ще е нещо като работа в екип, където всеки участник има своята роля и допринася за цялостната динамика на групата по време на обучението.
Това, което ме притеснява е, когато групата е голяма – повече от 15 души. Винаги има един неформален лидер и един „оплакващ се”. Ако настъпи противоречие между тях,
Лекторът рискува да се провали обучението.
Много внимателно трябва да се прилага този метод, за да няма отрицателен ефект при обучението.
Това е моето скромно мнение по въпроса.
С поздрав,

Participatory approach - на практика се оказва, че в определен момент от време се въвежда някаква терминология и от този момент нататък всеки влага смисъл, какъвто му върши работа и го използва в област, в която му трябва. 
И така, Participatory approach - съвместно участие за постигане на определена цел. При едно съвместно участие за постигане на определена цел възникват много въпроси, които определено трябва да бъдат решени правилно, за да може да се изпълни поставената цел или цели. Въпросите, които трябва да бъдат решени като брой и като тематика сигурно ще варират в зависимост от задачата, но в най-обобщен вариант могат да се сведат до:
• колко и кои хора или структури има смисъл да бъдат привлечени за решаване на проблема;
• в какво съотношение и взаимовръзки ще се намират участниците;
• как и кой ще управлява процеса;
• как, кога и с каква честота трябва да се прави анализ и оценка на развитието на процеса и др.
За процеса на обучение, "Participatory approach" може да се разглежда като цел за увличане, мотивиране на обучавания и по този начин той активно и неусетно да вземе участие в процеса на своето обучение, образование и респективно развитие.
Всяко нещо, което се възприема като нещо неприятно, наложено отвън задължение, а не като нещо, което е "щастливо стечение на обстоятелствата" възможност, игра, предизвикателство, нещо трудно, но същевременно интересно, увлекателно и непременно полезно в бъдеще, се усвоява по-трудно, без необходимия ентусиазъм и удовелствие и респективно със съмнителна резултативност. Невъзможноста да се привлече вниманието и да се мобилизират собствените сили на обучавания води до съмнителен успех.
Говори се, че когато човек сам си плаща образованието, нещата са коренно различни. На практика се оказва, че това съвсем не е така. Дори понякога и тапията не е толкова атрактивна цел. Вниманието и творческия (изследователския) дух трябва да се събудят и мотивират. Процесът на обучение да се възприема като път, осеян с радости - всяко научено ново нещо е извор на радост, желание за нови знания и вяра в собствените сили, вяра, че нещата не са толкова сложни, а всъщност са дори и интересни. Процесът на обучение трябва да започва "по-кротко". Да се привлече вниманието, да се събуди интереса и така стъпало по стъпало да се навлиза в новите знания.
Трябва да се търси емоционална съпричастност от страна на обучавания. Всяко нещо, което ни носи радост (докоснали сме се до нещо ново и интересно), го възприемаме по-лесно и го помним по-дълго. Научените нови неща или затвърдени стари знания представляват основа и ни помагат по-лесно да усвояваме други нови неща. Целта на преподавателя не трябва да бъде да покаже колко много знае, а да накара и обучаемите да се стремят да развиват своите знания и умения. Човек със самочувствие, че е в състояние да се справи с нещо се справя много по-добре от човек, които е потиснат и не вярва в собствените сили.
Ролята на преподавателя в случая е много отговорна. Той трябва да притежава необходимите знания, да има желание и подход да запали собствените двигатели на тези, които обучава. Да им покаже, че могат да се самообучават и самоусъвършенжстват и да им внуши желание за това. Все пак преподавателят е този, който трябва да диктува темпото и обема информация, която трябва да се преподава. Обучаемият трябва да може да задава изпреварващо въпроси, които са обяснения на преподавателя в следващите минути. Това е доказателство за присъствие в час.

Наименованието Participatory approach чувам за пръв път, но принципите за обучение по този метод в които обучаемият е основна действаща фигура са ми известни и в преподавателската си дейност до сега, в една или друга степен съм ги използвал. Този подход е особено подходящ за обучение в магистърската степен, но може да намери приложение за обучение на ученици, дори и на малки деца и доколкото знам, се използва във Великобритания.
Може ли метода на активното обучение да намери приложение в учебния процес в ЦРЧРРИ? Да, мисля че може и ние, преподавателите в курс по Текстообработка, в една или друга степен го използваме. За мен приложението на метода се изразява преди всичко в това, че при обучение по модулите на Microsoft Office лекциите се съпровождат с подходящи примери и след всеки основен въпрос на лекцията се поставят за решаване практически задачи, като целта е да се активират обучаемите сами са се справят със задачата. Друг елемент от този метод е, при преподаване на всеки следващ продукт на Office, да се търси аналогията с вече изучените. Чрез поставяне на подходящи въпроси, да се накарат обучаемите сами да стигнат до верните отговори и получат новите знания, т.е. те да станат „двигатели“ на процеса на обучение. Обучението е двустранен процес и добри резултати могат да се получат, ако в него активно участват както преподавателите, така и обучаемите. Ето защо основна задача на преподавателите е не само да дават знания, а и да стимулират обучаемите към активност за усвояване на тези знания и придобиване на практически умения.
Доц. Н. Василев