Здравейте, колеги! 

Темата относно самоподготовката на участниците като основен елемент в обучителния процес е много актуална, особено при по-продължителните професионални курсове.
Много често при обученията по НПДЗ се налага да се предаде голямо количество информация за кратко време, след което се изисква от участниците да я възпроизведат коректно. В такива случаи е необходимо лекторът да прецени много добре коя е задължителната информация, която трвбва да дойде от него. Тук трябва да се има впредвид всичко онова, което няма как да бъде намерено от участниците и поради тази причина е важно да бъде представено от водещия, за да се гарантира качеството на обучението. Част от информацията може да бъде изнесена извън самото обучение под формата на самоподготовка. Понеже този подход крие риска тя да не бъде прочетена, е добре да бъде подкрепен с преглед по време на обучението.
Има няколко варианта за самоподготовка, които са приложими при обученията на възрастни:
• да се изпрати предварително кратък материал в рамките на не повече от 2-3 страници и списък с въпроси по него, чиито отговори да бъдат донесени в деня на обучението. Трябва да се предупредят участниците, че ще се дискутира по поставените въпроси след въведението в темата;
• Поставяне на задача, свързана със съдържанието на информацията, която бихме желали да прочетат. Задачата не трябва да бъде натоварваща, но все пак да изисква ангажимент от участниците. Обучението може да започне с преглед на тази задача. Трябва да има връзка между характера на задачата и обучението, защото възрастните непрекъснато си задават въпросите “Това как ме касае? Каква е ползата от това?”;
• Да се помолят участниците да подготвят списък с въпроси, които са възникнали у тях във връзка с темата на обучението, които да се дискутират в началото;
• Да се изпрати информация и да се постави задача на всеки участник да се подготви предварително по различен въпрос от темата. По време на обучението всеки участник да направи кратка презентация по въпроса, за който се е подготвил. Важно е темата да бъде кратка и да предполага да бъде представена в рамките на не повече от няколко минути. Добре е презентацията на всеки участник да бъде подкрепена и от водещия. Например да се направи дискусия за допълнително изясняване и обогатяване на разбирането на останалите участници.

Предполагам, че повечето колеги са изпробвали тези методи или подобни на тях. При прилагането им обучението става по - приятно и леко дори за материи, които са сухи и тежки, настъпва оживление у участниците, те впрягат интелекта си в учене и с лекота усвояват необходимия материал.

Обучението в Центъра си има своята специфика – преминава интензивно, а курсистите са възрастни хора. На практика това означава, че всеки един от тях си има своите допълнителни лични /семейни/ ангажименти при ежедневно натоварване в Центъра, отнемащо 2/3 от деня им. И така пет дни в седмицата в продължение на месец, два, три или шест според изучаваната специалност. Да не пропуснем и факта, че на няколко дни от тях се изисква да се пренастроят терминологично съобразно поредната нова дисциплина, която им предстои да усвоят. Как в тази ситуация лекторът да превърне дефектите в ефекти? Как да изискваш от обучаваните да бъдат фокусирани върху твоя предмет на 100%, да се адаптират бързо към твоя метод на обучение, да отделят от малкото си свободно време точно за теб? 

Според мен, процесът трябва да се разглежда в цялост. Т.е. когато говорим за нови подходи при представянето на материала по изучаваните дисциплини, трябва да говорим и за нови подходи в крайното оценяване на курсистите. Защото когато по време на изпит изискваш от тях познаване и цитиране на теоретични определения или постановки, това означава, че по-рано в рамките на обучението адекватно си ги представил. В същото време, ако за теб като преподавател е по-важно да оцениш как обучаваните прилагат представената теория в практиката, посредством рефлексията им в практически казуси, то използваните от теб методи следва да са други. Към момента, аз лично се движа между тези две полярности и във финалните тестове включвам както теоретични въпроси, така и такива, които изискват взимането на решения в чисто практически ситуации. 

За целта, по време на лекциите включвам дискусии, в рамките на които курсистите излагат личния си житейски опит или възгледите си в контекста на разглежданите теми. Трябва да отбележа, че поради възрастта им, всеки един от тях има много какво да сподели и в резултат се получава една пъстра палитра от различни гледни точки към един и същ въпрос. В същото време по реакциите им разбирам, че те недооценяват подобен подход като пълноправна форма на обучение, като че я приемат по-скоро за самоцелна, въпреки че се включват с готовност с мненията си. В много голяма степен предварителната им нагласа /или досегашен опит/ е за еднопосочност на процеса на обучение. А сигурна съм, че ако получат точно това, като възрастни хора ще бъдат два пъти по-недоволни от факта, че не се използва личностния и житейския им потенциал.

Едно от нещата, на които най-много държа е да науча курсистите как да подготвят пакет с документи за кандидатстване за работа, както и какво поведение да изградят по време на последвало интервю за работа. От тях разбирам, че като цяло не им се е налагало да подават нещо повече от автобиография, когато са кандидатствали за работа. Задачата, която им поставям е да си изберат виртуално работно място, за което да подадат документи. От тях очаквам, първо, да направят собствено предварително проучване на фирмата /организацията, институцията/ и конкретните функции на дирекцията и длъжностните характеристики на длъжността, за която кандидатстват. А от там да подготвят адекватен пакет с документи, съобразно изискванията на работодателя и личните им качества. 

По този начин ги провокирам да бъдат креативни, мислещи, гъвкави. Повечето от тях са свикнали да използват една и съща автобиография пред всички работодатели, форматът й най-често е остарял, а за предварителни проучвания на фирмата или длъжността в контекста на това как най-добре да представят себе си – да не говорим. За да им представя възможностите на интернет, заедно влизаме и анализираме информацията в електронни сайтове на фирми, търсим функциите на дирекции и длъжностните характеристики на конкретни длъжности. Не пропускаме и страниците със съвети как най-успешно да презентираме себе си посредством автобиографията, мотивационното писмо или интервюто за работа. С неудоволствие отбелязвам, че мотивацията на курсистите в изпълнението на тази задача е нестабилна, защото според тях човек си намира работа основно с “връзки”, а не с документи и интервюта.

Самоподготовката е в основата на успешното обучение, не само при възрастните. При възрастните обаче, има своите специфични особеностти – от една страна, тяхната мотивация за обучение е по-голяма, от друга – уменията им за рационално и самостоятелно учене вече са изградени и е много по-трудно да бъдат развивани. 
Самоподготовката е следствие и продължение на преподавателската дейност, тя не е самоцелна. Обикновено, обучението на възрастните е насочено основно към практиката. Това предполага, че обучаваните са получили от лектора знания за основните понятия, теоретични постановки, принципи и са придобили умения за практическо приложение на тези знания. Преподавателят трябва да е изградил базата, на чиято основа, обучаваните да продължат да доразвиват своите знания и умения. 
Целите на самоподготовката са: да се затвърдят получените знания и умения; да се пренесат знанията в нови конкретни ситуации; да се създадат условия за изява и развитие на творческия потенциал на обучаваните, както и максимално развитие на индивидуалните способности на всеки обучаван. Така, че според мене е важно, чрез самоподготовката да се стимулира активността на обучавания. Не е възможно самоподготовката да постигне целите си, без активното участие на обучаваните от една страна, но същевременно ролята на преподавателя е водеща и решаваща в този процес. 
Методите за самоподготовка могат да бъдат много и разнообразни и според мене, не може да има общовалиден алгоритъм за всички случаи, а да се подбира най-подходящият за конкретната ситуация. Опитът ми със студенти и курсисти, показва, че когато им препоръчам допълнителна литература (обикновено са стотици страници), резултат почти няма, защото не е достатъчно добре развито умението им да работят с литературата и да извличат, систематизират и обобщават от нея същественото и важното. Когато предоставените им материали са синтезирани и адаптирани – тогава резултатите са по-видими и обучаваните са по-мотивирани да изпълнят поставените им задачи. Най-голям успех отчитам, при поставяне на конкретни индивидуални задачи на всеки обучаван (независимо от формата – курсова задача, реферат и др.). В тази ситуация, всеки най-добре изявява личните си качества, креативността си, приема задачата отговорно и целите на обучението се постигат най-пълно.

Народът е казал: „Помогни си сам, за да ти помогне Господ.”
Развитието на всеки обучаем /курсист/ зависи до голяма степен от самоподготовката. Повечето хора не могат да се възползват от възможностите, които са им предоставени,защото приемат подготовката като външен процес, едва ли не независещ от тях. Преди човек да може да извлече ползите от една такава възможност, той трябва първо да осъзнае, че обучението всъщност е една услуга, която знаещи правят на желаещи, а не задължение на някого. В крайна сметка, учещите се са равноправна част в процеса на подготовката и успешното усвояване на нови знания зависи най-вече от тях. Подготовката не може от само себе си да създаде добър счетоводител,програмист или информатик.
На първо място е важно отношението. Всеизвестно е, че хората вършат по-успешно работа, която им доставя удоволствие. За да се развива, един счетоводител трябва да разбира и харесва счетоводната материя и да разбира защо се занимава с нея, при това не просто да може да отговори на въпроса „Защо го правя?” – това даже не е необходимо – а да усеща интуитивно, че върши правилното нещо, че в тази работа има смисъл.
Това е може би единствената причина, поради която човек може да посвети толкова много време и усилия в една насока. Със сигурност това желание бива подлагано на изпитания много пъти с течение на времето и е от особена важност курсистите да умеят да го защитават.
Първата пречка, с която и се сблъскват, а в последствие периодично се срещат, това е неуспехът и трудно усвояемите специфични знания. Основният метод за преодоляването му е човек да разбере, че наистина се случва на всеки, колкото и клиширано да звучи. Тук ролята на преподавателя според нас е да насърчи и даде повече самочувствие на обучаемият
Второ, ефективността на концентрация и упражнения е много важен фактор 
Много е важно решението на задачите първо да се осмисля добре на хартия за да има ясна представа какво се прави, и след това да се пишете решението, 
Трето, в поцесът на обучението някои курсисти осъзнават ,че не стават за финансисти или счетоводители и тогава изучаването на счетоводната материя за тях се превръща в мъка. За това преди да се започне такъв курс е необходима самопреценката. Иначе всичко е напразно.

Поздрави на всички клуб-участници и главният архитект на клуба - г-жа Кьосева!

От технологична гледна точка днешното общество е базирано на глобалните комуникации. Глобалните компютърни мрежи и най-вече Интернет позволяват разпространението и ползването на информация от огромен брой потребители. Бързото развитие на ИКТ променят и моделите на обучение. Традиционните нагледни дидактически средства се изместват от мултимедията, която се развива паралелно с компютърните изкуства. Презентациите с POWERPOINT се използват в съвременното обучение за създаване на мултимедийни материали и продукти. Те успешно могат да се използват за самоподготовка и самостоятелна работа на обучаваните. Важно е поредицата от слайдове да бъде подходящо структурирана и дава основните характеристики на информационните обекти. Това ще стимулира допълнително курсистите за активно участие в процеса на обучение.
Като се има предвид различната подготовка и знания на обучаваните на старта /специфична особеност на курсистите от Центъра /то лекциите трябва да се съпътстват от достатъчно но брой практически примери. Лекциите и практическите занятия трябва да са напълно хармонизирани. Ежедневно /обикновено при започване на новата лекция/ е необходимо да се извършва кратка дискусия, на която по голямата част от участниците да излагат гледната си точка. Не е нужно да се чака общия тест по отделните дисциплини за да се оценят знанията на курсистите. С такъв подход могат да се постигнат по добри резултати при по слабо натоварване на обучаваните. Идеята е да не формират нагласи към репродуктивни знания. Да се изграждат умения за прилагане на знанията в практиката, като обучението се провежда с отчитане активността на курсистите. За да се получи изискващата се активност курсистите трябва да се готвят за всяко занятие. Те трябва така да се мотивират, че да поемат значителна част от отговорността за усвояване на преподавания материал /фактическата информация/. Проверката на усвояване може да се прави и чрез текущ контрол по време на учебния процес. Курсистите трябва да управляват времето си като отделят достатъчен ресурс и за предварителна подготовка.
Всяка лекция трябва да е достатъчно сериозна и да решава проблеми, разглеждани не като някаква абстрактна концепция, а извлечени от действителните дейности и събития на реални икономически субекти.
Трябва да се акцентира на учение чрез действие. Широкото разнообразие от практически примери дава възможност на курсистите да участват в обучението по различни начини, съобразно досегашния си опит и новополучените знания. Идеята е не само да се предостави определен пакет от знания, но и да се изграждат самочувствие и рефлекси за прилагане на наученото т.е. да се представя връзката между икономическата наука и реалната действителност.
При съвременните икономически условия, при работа във външна среда с висока степен на неопределеност е необходимо икономистите да притежават сериозни знания и умения, да владеят логическите операции, да имат абстрактно мислене за да са в състояние да правят вярна диагностика на икономическите проблеми и предлагат решения за осъществяването им на практика, работейки най-често в екип.Изграждането на такива качества, особено в дългосрочните курсове в Центъра /например 6 месечен счетоводен курс/ е напълно възможно при мотивирано и целенасочено участие в учебния процес на преподаватели и обучавани.
Важна е магията на преподавателя. Основната структурна единица на преподавателската магия е доброто познаване на преподавания материал. Това бързо се оценява от курсистите и тогава лесно се мотивират и убедено и активно участват в учебния процес.

Най-големият проблем със запомнянето е забравянето. Хората имат различни видове памет. Възприетата и осъзната информация по време на лекционните и практически занятия се съхранява в краткосрочната памет. Ако след това тази информация не се повтори отново, тя се губи. За да остане в дълготрайната памет и знанията да се превърнат в умения, тя трябва да бъде повторена отново и осмислена по време на самостоятелната работа. Ето защо самоподготовката на обучаемите има съществено значение за повишаване ефективността на обучението и за реализиране на поставените в учебните програми цели, а съдържанието на учебните програми трябва да осигурява постигането на тези цели.
В учебните програми, наред с лекционните и практически занятия се планират и такива форми, като курсови работи, семинари, дискусии, изпити по отделните модули и др., които стимулират самоподготовката на обучаемите. За да бъде 
В курса по специалността „Текстообработване“ са планирани изпити по теория и по практика за всеки модул. Това, може би е единствената подходяща форма за насърчаване и стимулиране самоподготовката на курсистите и по мое мнение дава добър резултат.
Преподавателите имат възможност да активират самоподготовката на обучаемите чрез предоставяне на допълнителна литература и поставяне на задачи, които те трябва да изпълнят. Аз почти всеки ден, преди завършване на занятията им казвам какво трябва да направят на собствените си компютри, когато се приберат в къщи, а на другия ден питам как са се справили с тези задачи. Тези обучаеми, които имат интерес и желание да учат, постигат много добри резултати.
По отношение на релацията учебно съдържание, информационен ресурс, смятам че за постигане специфичните цели на обучителния процес, учебното съдържание трябва да бъде обезпечено със съответния информационен ресурс 
Н. Василев.

Здравейте и от мен,
напълно споделям мнението на всички изказали се. Аз също съблюдавам принципа "Направи го и ще го запомниш". Това е изконно положение в обучението и в живота изобщо. Опитът на всеки човек е много сериозна част от самоподготовката във всяко начинание. Когато става въпрос за обучение, разбира се, че е добре да се запознаеш с това, което те очаква, да се подготвиш и да изработиш нагласа към това, което ще правиш.
Конкретните стъпки няма защо да ги коментирам - всичко сте описали професионално.
Поздрави!

Смятам, че самоподготовката е много подходящ метод, особено при обучението на зрели хора. Тъй като техният опит и изградено самосъзнание, биха позволили прилагането на самоподготовка. Разбира се, става дума за случай в който по презумпция желанието е на лице. Дори бих направил сравнение с висшето образование, чиято основна цел според мен е да научи студентите, как и къде да намират източници на информация и как да ползват нужната информация за решаване на съответните професионални проблеми. Като цяло самоподготовката трябва да се стимулира и търси като метод за обучение.