Подходът за разработване на учебно съдържание, според мене, се обуславя от целта на обучението, т. е. очаквания краен резултат и от състава на групата от обучавани (преди всичко образование и област на приложение на получените знания). Добре е когато групата е относително хомогенна, в противен случай е необходимо да се търси баланс. 
Необходимият теоретичен материал, задължително включвам в лекционна (презентационна) форма, но времето, което отделям в различните групи е различно, в зависимост от нивото на знания на обучаваните и от способността им да възприемат конкретния тип учебно съдържание. С помощта на интерактивни методи за обучение се стремя да провокирам у обучавания, специфичното мислене на математическата логика (вероятно, не толкова обичайно за ежедневната им дейност). Избирам подходящи практически задачи, така че заедно да можем да отговорим на въпроса „Защо така решаваме конкретната задача?”, а не само „Как се решава тази задача?”. Съществуват различни подходи за решаване на една задача – моята цел е да покажа различни, за да могат обучаваните да си изберат този, който е най-подходящ за тях.

За да бъде качествено подготвено едно обучение, то трябва да има не само програма, която да е за участниците и в която да бъдат показани ясно времевите рамки относно включените теми, но е необходимо да има специален сценарий, който да показва с минути и подтеми, както и методите и инструментите по самото протичане на обучението. По този сценарий, който съвпада с програмата, се води не само лектора, но и предварително той е засякъл колко време ще му отнеме съответното упражнение, игра, представяне на теория или част от презентация.
След като бъде съставен този сценарий е много важно той да бъде обсъден в екип с други негови колеги, които правят подобни обучения, за да могат те да реагират и да дадат своето мнение по отношение на сценария, да дадат също идеи за неговото подобряване или пък за промяна на някои от тези части.
В зависимост от целевата група и от предварителната информация, направена чрез анкета за нивото на знанията и уменията на хората, които ще се обучават се променя съответно и сценария, както и тежестта на определени части в него или пък продължителността, която ще отнеме съответното упражнение.
Ако в момента на обучението хванем, че целевата група има друга нагласа или други очаквания, или потребност някоя от темите да бъде по-сериозно разгледана и това съвпада с целите на обучението, тогава ние трябва да бъде достатъчно гъвкави да разместим или темите в сценария, или пък времетраенето на съответната задача. Това означава, че този сценарий е необходимо да бъде толкова подробен, за да не може обучителят да попадне в капана или да пропусне някоя от темите, или пък да забрави какво и как трябва да се случи в някое от избраните упражнения, игра или представяне.
Друго нещо, което според мен е много важно е разглежданите теми да бъдат свързани с практиката на обучаваните. Дори понякога това да звучи много трудна задача. Примерите, които ще се използват е добре да бъдат предварително подготвени или пък, ако обучителят вече е натрупал доста опит и познава спецификата на работа на хората, които ще обучава – те да бъдат такива, че да насочват групата към примери, които са ясни, и не са сложни. Те трябва да могат да бъдат решени в момента и тук вече зависи от уменията на самия обучител да владее аудиторията и да я насочва, да я връща към темата, за която са се събрали.
И друго нещо, което е важно според мене - да не се обсъждат теми от политиката, материалните благополучия и др. от този род. Ако се обсъждат, те трябва да се обсъждат от гледна точка на това как да се подобри работата или да се въведат някакви инструменти или подходи в практиката по-точно в настоящата практика, поради което не само да мечтаем, а да видим начините за тяхното реално приложение.

Уважаеми колеги,
настъпи момента да закрием дискусията.
Темата не отбеляза съществен брой участия, но предполагам не поради липса на интерес по нея, а по-скоро поради липса на обективно изработени и осмислени като такива подходи, техники или инструментариум за разработване на учебно съдържание.
От мненията, които бяха публикувани във форума, единствено изказването на
г-жа Дашенка Кралева, експерт-обучител от Сдружение за педагогическа и
социална помощ за деца ФИЦЕ-България, поднася практика, която най-близко би могла да се определи като инструмент. Става дума за споменатия от нея „сценарий”.
От 2010 г. във връзка с все по-широкото прилагане на модерните
дистанционни форми на обучение, екипът ни въведе употребата на т.нар. „матрица на лектора”, която от тази година разработваме и за част от присъствените обучения. Тя представлява таблица, която развива хоризонтално същността на изучаваната тематика, извеждайки целите, съдържанието, метода на преподаване
и резултата от наученото. По този начин може не само да се покаже, но и да се докаже необходимостта на всяка тема, включена в дадено обучение. Нещо повече, Центърът има възможност да контролира обучителния процес и да следи за спазването на качеството на обученията, които се провеждат под неговото лого.
Самата таблица много ясно задава рамката, в която да се случват нещата, но в същото време и допуска актуализация на определени детайли, които могат да излязат от спецификата на групата или техните очаквания.
В тази връзка разработеният от нас инструмент вече дава необходимите резултати и лекторите го прилагат в своята работа, тествайки неговата функционалност. Като обективен и формулиран подход го препоръчваме в организацията на всякакви обучения и се надяваме, че темата макар и закрита в настоящата дискусия, ще провокира следваща на следващ етап.