Темата за дискусия определям, тръгвайки от съществуващ проблем в практическата работа на социалните работници. Винаги определям за себе си предварително дали този проблем е проблем-причина или проблем-следствие. Например: социалните работници споделят, че голям брой от техните клиенти не спазват уговорения предварително час за среща, а това води до загуба на време и ниска ефективност на работата им. Този проблем е проблем-следствие. В този случай бих предложила на професионалистите да потърсим каква е причината за неспазването на часа за среща: непознаването на часовника от клиентите, неспазването на правила от тяхна страна или неудобното за клиентите работно време (до 17.30 ч.) на социалните служби (хората, които работят могат да отидат на среща след 18 ч. например). След като за себе си съм очертала поне 50% от възможните отговори, по време на дискусията остава да модерирам чрез задаване на нови въпроси и обобщаване на изводи и заключения.

Важно е темата на дискусията да не бъде ненужна или с предварително известни заключения. Съществен момент е водещия да успее да види и обобщи проблемите, които биха могли да доведат до оформяне на тема. Т.е. темата на дискусията съответства на проблемна област на дискутиращите.

Възможно е да бъде избрана тема, която няма да реши проблем в практичската работа, но ще помогне за разширяване на знанията или провокиране на необходимост от изграждане на нови умения у дискутиращите. Такава тема е избрана от водещия с цел допълнително развитие на социалните работници. Такива теми биват предлагани обикновено от обучители с голям теоретичен и практически опит.

Повод за избор на дискусионна тема, може да бъде и определено поведение или демонстрация на нагласи у обучаемите, които провокират водещия да започне диалог по повод на тези нагласи. Такъв пример са дискриминационните нагласи. Винаги, когато забележа социален работник да говори с пренебрежително или дори силно негативно отношения към хора с увреждания, от ромски произход или др. откривам дискусия на тема: какво е общото и различното у хората? Така темата, която съм поставила на обсъждане, има за цел да предизвика изказване на мнения, които чрез моето модериране ще подкрепят тезата, че всеки човек е важен и има причини за своето поведение, а ние сме тези които влияем чрез подкрепа, въздействие, различни мерки съвместно с други инстиуции да осигурим достоен живот за всеки: дете или възрастен. Това сме избрали за професионално призвание. Ако имаме друго мнение - трябва да си сменим професията.