Мотивите за учене, заедно със способностите и начина на преподаване са едни от най-съществените фактори, които влияят върху процеса на обучение на възрастни и получените резултати от него. Това означава, че трябва да се познава тяхната същност и разновидности.

Мотивите представляват  подбудите за целенасоченото човешко поведение и разкриват причините, с които то може да бъде обяснено. Тяхната съвкупност и взаимовръзка формират мотивацията на личността.

Мотивите са движещите сили, които обуславят насочеността на действията на хората. Характеризират се с голямо разнообразие и динамика. В зависимост от различни критерии се класифицират на: водещи и второстепенни; явни и скрити; осъзнавани и ненапълно осъзнаване; материални и духовни; физиологични, психични и социални и др. Изследването им обаче е извънредно важен, сложен и труден процес, защото чрез тях се разкрива същностната и интимната страна на личността. Проучването им е предмет на изследователската дейност на едни от най-известните психолози – Зигмунд Фройд, Курт Левин, Ейбрахам Маслоу, Алексей Леонтиев и др.

Курсистите в ЦРЧРРИ се отличават с голямото си разнообразие, което се изразява в многообразието на мотивацията им да участват в предлаганите обучения. Едни търсят възможности за промяна, други се надяват на материални придобивки, трети желаят да намерят „себеподобни“, с които да обменят опит, информация и преживявания, четвърти се стремят да реализират пропуснати желания и мечти. Всичко това дава възможност за използване на различни подходи за мотивиране на обучаваните, които са известни от педагогическата теория и практика.

При бихейвиористичния модел за мотивиране се дава приоритет на външната мотивация чрез подкрепленията, поощренията и похвалите. Поставя се акцент върху формирането у курсистите на трайни умения и навици.

За представителите на хуманистичния подход на мотивиране по-важна е вътрешната мотивация. Тя се осъществява чрез задоволяване на потребностите от развитие, самоутвърждаване, поддържане на висока самооценка, предизвикване на уважение у близките и познатите им хора. Важен вътрешен мотив и стремежа у хората към компетентност в дадена област.

Когнитивистичният модел за мотивиране извежда на преден план познавателната страна на личността на обучаваните. При него се разчита и стимулира развитието на възприятието, паметта, мисловните процеси, въображението и творчеството. Важното при този подход е формирането на любознателност и трайни интереси в изучаваната област. Емоционалната удовлетвореност, експериментирането и откривателската дейност са други важни компоненти за мотивиране на обучаваните при този модел.

Здравейте, темата за мотивацията на обучаемите е сложна и многоаспектна, но моето мнение на методист по обучения, е следното:

Трябва да се спазва простичкият принцип „преподавател – обучаем“ да общуват равнопоставено, като партньори;

Към всеки обучаем да се подхожда индивидуално, с акцент върху силните му страни и неговата уникалност;

Обучаемите трябва да се предразположат, че грешките учат;

Доверието е в основата на ефективното познание;

Как могат да се спазват тези принципи? - чрез подкрепа и доброжелателство за общуване, за себеизявяване, за промяна. За мен това е ключът към мотивиране на обучаемите.

Повишаването на мотивацията на обучаемите има пряко отношение към постигането на ефективност и резултатност за всеки обучителен процес. Това определено е напълно вярно както за процеса на обучение, така и за всичко, което ни се случва в живота. Както обучаемите, така и преподавателите определено трябва да бъдат мотивирани за процеса на обучение, в който участват. Но не винаги процесът на мотивиране е лесен проблем. Започвам да мисля, че още в детството трябва да се научим да се мотивираме.

В реалния живот се наблюдават хора, които се мотивират сами, упорити са, могат да дефинират какво им трябва и как да го постигнат и други, които трудно могат  да бъдат мотивирани или да се мотивират сами. Хората са различни и различно реагират на случващите им се житейски ситуации.

Например, мотивирането на хора, които трябва да научават неща, непосредствено свързани с преките им служебни задължения е процес, които е незабележим. Те имат някаква начална подготовка и новите неща ги приемат като нещо естествено и необходимо. В този случай и преподавателите са улеснени и мотивирани да предадат много повече от това, което би им било необходимо.

По различен начин стоят нещата при обучаване на хора, които се сблъскват за пръв път с материята на обучение. И ако пред тях стои липса на перспектива и възможност за работа, мотивирането се оказа почти мисия невъзможна. Дори състояние на потиснатост, неудовлетворение, притеснения, страх оказват силно влияние върху процеса на мотивиране. Качества като любопитство и любознателност  могат да помогнат на процеса на мотивиране. Именно това са качества, които смятам, че трябва да се възпитават от ранна детска възраст, които могат да помагат по-късно в живота.

Мотивирането е пряко свързано с разбирането на преподаваната материя и самочувствието, че научаваш нещо ново, интересно и с надеждата да бъде полезно, но и малкото натрупване на знания и задействане на процеса на „самообучение“, процесът на възприемане, понякога е сложен и изискващ повече време процес. Мозъкът трябва да се доведе до желание да приема новите знания.

Усилията на преподавателите за мотивиране на обучаемите не винаги е лесно и успешно. Това е двустранен процес и зависи от усилията и на двете страни. Процесът на обучение е доста по-лесен, когато се работи с мотивирани хора. Те полагат допълнителни усилия за усвояване на материала и по този начин могат да поемат и научат повече неща, които определено могат да им бъдат полезни за бъдеща работа.