Персоналният учебен план е приложим в няколко ситуации, например за индивидуално обучение по дадена специалност или надграждане на първоначалните знания по желание.
При индивидуалното обучение може да се разработи индивидуална програма с избор на модул, допълване на други по избор и определение на учебните часове. По същия начин е и по второто направление. Но по мое лично мнение този тип обучение е само при индивидуални курсисти, които търсят определени цели за приложение на придобитите знания.
Учебният план се изготвя по съответния лиценз за дадена професия с възможност по избор. Но за да се даде свидетелство за квалификация е необходим пълния хорариум по всички модули.
Учебния план за персонално обучение е само част от дадена професия и може да се издаде сертификат за придобити знания и умения.
За мен персоналното обучение не е приложимо за група и професия.

Винаги си правя персонален план за обучението, независимо дали е в рамките на един ден, два дни или по-продължителен период от време.
Разпределям дейностите по етапи, по дати, по допълнителни задачи, за да не губя връзката между тях. Особено ако е по-продължително обучението, не може да се работи хаотично и на парче.
Редно е обучаемите също да изготвят план, за да се ориентират при поставяне на конкретните въпроси и задачи за изпълнение. 
Възможно е предоговаряне във времето на изпълнението на Плана, когато са налице обективни причини. Аз съм правила компромиси при изпълнението на Плана, когато обучаемият е съвестен и отговорен, но по здравословни причини изостава и не спазва сроковете при изпълнението му.
Не толерирам и не подкрепям без уважителна причина да не се изпълняват заданията, особено ако групата е голяма.
Винаги при оценяването съм спазвала и принципа за изпълнение на персоналния учебен план: първо аз като обучаващ дали съм спазила всички срокове и второ дали обучаемите са работили спрямо тези срокове. Поощрявам иновативността и отговорността. 
Моето мнение е, че провеждането на успешно обучение е немислимо без план.

Персонален учебен план според мен е необходим за всеки обучаем, но изготвянето му не трябва да следва общата учебна програма. Той трябва да се изготви след входяща анкета (предварително направена) за анализ на индивидуалните обучителни нужди на всеки социален работник, предложен за обучение в центъра. След анализ на анкетата ексепрт обучения от центъра трябва да изготви план, който да се състои от 2 части: 1.Обучение, съгласно общия учебен план на курса (този, който водим ние); 2. индивидуална програма за обучение, съобразена с конкретни практически нужди, позиция в ДСП, професионален опит, образование и квалификация. Защото сега всички се обучават по един и същи учебен план- и такива, които са завършили социални дейности преди 3 или 5 години, и такива , които са завършили икономика или инженерни науки преди 10 години. Базисното им ниво е съвсем различно. Може би планът е добре да се съгласува или пък обсъди съвместно с обучаемия още първия ден на пристигането му в центъра и тогава да се утвърди, за да започне обучение по него. 
Според мен, конструирането на финалните изпити и съответното оценяване трябва да се основава на персоналния учебен план. Той има значение за повишаване професионалната компетентност на обучавания, защото е конструиран ан базата на индивидуалните нужди.

Целта на дискусията е да обсъдим необходимостта и значението на персоналния учебен план, по който всеки обучаващ да следва своето развитие в обучението. Нека да разгърнем темата в няколко полета:

 Кога е необходим персонален учебен план?
Персонален учебен план е необходим за: 
• докторанти, хора с добра подготовка и по-голям потенциал и цели;
• спортисти - хора, които имат друга натовареност и ангажименти и трябва да съвместяват едновременно няколко дейности;
• студенти, които сменяват специалност и трябва да изравняват ниво, изисква се някаква база от знания;
• хора със специфични потребности, след прекарано заболяване и др.
 Как се изготвя персонален учебен план? 
Според мен преминаването към такъв учебен план изисква преди всичко разпределяне на учебния процес за по-дълъг период от време. В рамките на 40 дни това ми се струва, че не е възможно да се получи. Подход за решаване на проблема "Необходимост от персонален учебен план" е обмислен предварителен подбор на хората (предварителна подготовка, работа и представа за конкретната област на курса, мотивираност за работа), които ще се обучават в една група, при което планът за всички, спокойно може да се нарече индивидуален (персонален).
 Какво трябва да се съобрази при изготвянето му?
Всеки план трябва да има ясно дефинирана цел, която трябва да се постигне в учебния процес, знанията, които трябва да се получат за постигане на целта (разписани теми за преподаване), да се дефинира правилно динамиката на обучение и да се въведе подходящ контрол на процеса на усвояване. 
 Кой и как може да го верифицира?
В Интернрт могат да се намерят нормативни документи, които регламентират подхода при изготвяне, верифициране, обхват, продължителност и т.н. на персонален учебен план. С цел да не се допусне нормативно разминаване е необходимо за всеки такъв план да се търсят съответните нормативни документи и евентуална консултация какви са изискванията и какво трябва да се направи. По този начин ще се избегне опасността от пропускане на нововъведена нормативна база.
Трябва ли да се взима предвид спазването на плана при конструирането на финалните изпити и съответното оценяване?
Всички тестове трябва да са съобразени с целта, която трябва да постигне обучението, обхвата на включения материал, да се проверят също така и възможностите за творческо прилагане на преподавания материал.

Идеята за персоналните учебни планове по същество е новаторска, креативна и демократична. Представата да отговориш на индивидуалните потребности за знание на всеки обучаем звучи идеалистично, от една страна, но от друга, изисква гъвкавост, технология и ресурси. Би могло да бъде реализирана на индивидуално или на групово ниво. Първият вариант би бил възможен при заявка от страна на институция, бизнеса или на конкретен кандидат курсист. Ако се реализира в присъствена форма на обучение, би бил прекалено скъп като цена и разходи. Би бил ефективен при дистанционна форма на обучение, където се разчита в по-голяма степен на самостоятелната работа на обучаващите се. Вторият вариант позволява да се създаде технология за сравнително мобилно обучение в контролирана среда. Как би могло да се случи това?
Заявка на бизнеса, на институциите, на кандидат курсисти или на Центъра би могла да стартира такова обучение като се осъществи в присъствена или дистанционна форма. Групата би следвало да има праг за минимален брой участници с две фази на обучение, обхващащи, първо, задължителните и второ, специфичните за всяка професия предмети. Първите могат да бъдат фиксирани, а вторите да се предлагат в по-широка палитра от модули, от които групата ще направи своя избор като брой, вид и времетраене на модулите. Всеки модул би могъл да носи след себе си определен брой кредити, като целта е сумарно да бъде покрит предварително зададен минимум от кредити. Подобен подход би изисквал предварително консултиране с преподавател и финално верифициране на груповия учебен план от страна на колективен орган, какъвто е Учебно-методическият съвет в Центъра, например. 
Този чисто идеен модел може да е приложим в условията на практиката, може и да не е. Може би се вписва в нормативните рамки и ограничения на българското образование, а може би – не. Ситуацията би била една, ако всички курсове стартират едновременно и коренно различна, ако са разпределени неравномерно в течение на цялата календарна година. Въпросът е прелюбопитен, струва си да му бъде отделено време и енергия, включително поради променящата се конструкция на съвременното образование, икономика, общество във връзка със скокообразните темпове в разгръщането им във виртуалното пространство. В този контекст, персоналните учебни планове като че ли най-естествено и най-бързо биха се реализирали при дистанционната форма на обучение. Докато във вариант „присъствена форма” биха били ресурсоемки и много вероятно – нерентабилни.