Както е посочено от модератора на дискусията, провеждането на обучение за възрастни е съставено от три основни компонента: предварителна работа с потенциалните обучаеми, същинско обучение и постобучителен етап. Целта на дискусията е да се намери „правилното съотношение“ между тези елементи така, че то да бъде достатъчно успешно и ефективно, както за обучаемите, така и за лектора.

Вземам отношение по повдигнатите в дискусията въпроси, като преподавател в курсовете по Текстообработка. Убеден съм, че качеството на „същинското обучение“, като най-съществен елемент от обучителния процес, зависи от подбора и предварителната работа с потенциалните обучаеми.

В курсовете по Текстообработка винаги има обучаеми, които не са достатъчно информирани и подготвени за пълноценно и успешно участие в курса. Тези обучаеми обикновено или нямат интерес от този курс, или нямат необходимите способности за усвояване на преподавания материал. Обикновено те нямат компютри и Интернет. Те не само затрудняват преподавателя, ами и пречат на останалите обучаеми. Много от тях не са запознати с учебната програма и смятат, че текстообработката е както да се пише на пишеща машина. Поради това смятам, че е необходима някаква предварителна работа с цел по-добра информираност и подбор на потенциалните обучаеми. Въпросът е какво трябва да включва тази дейност, а също така как и кой трябва да я осъществи? Имаме ли ние, преподавателите, някаква възможност да участваме в тази дейност?

Аз смятам, че предварителната работа трябва да се организира от администрацията (бюрата по труда) и да се реализира съвместно с преподавателите. Тя трябва да включва преди всичко запознаване на обучаемите с учебната програма, с технологията на обучението и изискванията, на които те (обучаемите) трябва да отговарят. За целта:

1. Ние, преподавателите, трябва да разработим една по подробна учебна програма и ако има възможност да се срещнем с потенциалните обучаеми и да им разясним съдържанието на програмата и как протича учебният процес. Да стане ясно на обучаемите, че има теория, практика и самостоятелна работа и че за успешното завършване на курса, те задължително трябва да имат компютър и Интернет. Целта на обучението е те да придобият необходимите знания, умения и практически опит, за да станат конкурентно способни и да си намерят работа, свързана с доброто владеене на изучаваните офис информационни системи.

2. Ако няма такава възможност, то програмата да бъде предоставена на бюрата по труда и те да запознават потенциалните обучаемите с нейното съдържание и в никакъв случай в курсовете да не включват такива, които нямат Интернет и компютър.

3. Да бъде променено изискването за минимално образователно равнище и от „начален етап на основно образование“ да стане „средно образование“. Все пак компетенциите на обучаемите трябва да отговарят на „интелигентността“ на съвременните компютри.

4. Бих дал едно предложение и по отношение наименованието на курса. Професионалното направление: „Приложна информатика“ и наименованието на професията: „Оператор на компютър“ си остават, но специалността: „Текстообработка“ да бъде променена по следния начин: „Работа с офис информационни системи“, тъй като в курса освен модула Текстообработка (MS Word), се изучават и модулите: Операционни системи, Excel, Power Point и Outlook.

Наименованието “Текстообработка” заблуждава някои от кандидатите за обучение. Наименованието на специалността „Работа с офис информационни системи“ много по-пълно ще отразява включеното в учебната програма.

И накрая, по отношение на баланса между елементите в обучението смятам че, предварителна работа с потенциалните обучаеми е предпоставка за качествено и ефективно същинско обучение, а на постобучителния етап трябва да се гледа като на последващо обучение, което трябва да се усъвършенства и развива. Формите и методите на това обучение трябва да бъдат законово и административно регламентирани.

Доц. Н. Василев