Основното, върху което бихме искали да насочим вниманието Ви и да споделите каква дискусия предпочитате в преподаването – структурирана (по сценарий) или свободна дискусия? Разбира се, ще очакваме и аргументация в полза на едната или другата.

Подходящо би било да посочите как формирате темите на Вашите дискусии, какви са критериите и как управлявате дискусиите.

Очакваме Ви!

Снимка
Име и фамилия
Даринка Николова
Представяне

Обичам всеки ден да научавам нещо ново, да помагам с каквото мога. Всичко в този живот се постига постепенно, с търпение и с постоянно движение в правилната посока.

Като лектор в обученията за безработни лица в Центъра, се старая да използвам поуките от предишните курсове, да включвам нови функционалнни възможности и да предупреждавам за възможни грешки и грешни подходи. Непременно е необходимо да ни се предоставят критични забележки, с цел своевременното им отстраняване.

За мен няма неудобни въпроси. Всичко, което съм дала на курсистите като знание, е с идеята, че всичко е въпрос на труд и интерес за собствено развитие.

Darinka Nikolova

За усвояването на определени знания все по-често се налага, а евентуално и за в бъдеще ще е така, да се търсят нови методи на преподаване, които да подпомагат учебния процес, да провокират интерес, да стимулират собствено мислене и отношение към изучавани проблеми и най-вече да доближават процеса на обучение и придобитите знания за прилагане в реалния живот.

Структурирана или свободна (спонтанна) дискусия? Свободна дискусия може да възникне дори и в процеса на преподаване, за доизясняване на даден проблем или как се възприема преподавания материал. По мое мнение тя е с по-ограничени възможности за обучение, тъй като не (винаги) изисква предварителна подготовка и по този начин се губи елемента за целенасочено обучение и постигане на определени цели. При една свободна дискусия могат да се нахвълят различни гледни точки и да не се постине определена цел. Дискусията да завърши с непостигната цел Струва ми се, че тя е някак си по подходяща не за процеса на обучение, когато преподавателят трябва да бъде медиатор, а при започване на реални проекти за изясняване на проблема.

Структурираната дискусия изисква (е свързана) с:

  • Предварително дефиниране на целта и задачите за постигане на тази цел (дефиниране на проблема);
  • Насочване на обучаемите към определени източници за получаване на информация и симулиране за търсене на допълнителна информация (процес на обучение);
  • Провокиране на мозъчна атака – дори да не се запознае с литературните източници, човек се стреми да види проблема (темата) от различен ъгъл и да има оригинална гледна точка или мнение (обмисляне на проблема и формиране на собствено мнение);
  • При формиране на екипи се създават условия а обучение за работа в екип;
  • При наличие на предварителна подготовка, човек е по-смел да преодолее бариерата за участие в дискусия и да се преодолее страха от допускане на греша. Още повече, че понякога грешките могат да носят правилната идея за решаване на проблем, а също така, грешките се запомнят по-добре.
  • Не е маловажен и фактът, че дискусиите дават възможност да се изслушват различни гледни точки, да се обсъждат предимствата и недостъците им и съответно да се възприемат и оценяват различни мнения като по този начин проблемът се възприема от повече гледни точки, многоаспектно. С други думи, развиват идеята, че не всяко мнение, различно от нашето, непременно е насочено срещу нас.

В заключение, дискусиите, независимо от вида им, подпомагат процесите на обучение и постигане на консенсус в правилната посока – трайни знания и най-доброто решение.

Ср., 11/10/2017 - 14:33 Permalink
Снимка
Име и фамилия
Ренета Митова
Представяне

Аз се водя от житейската философия да бъда полезна, с каквото мога, когато имам възможност.

Бих искала участниците в обученията да запомнят това, което би им било полезно и да останат с приятно усещане за времето на общите дни в които обменяме полезна информация.

Смятам, че с всяка изминала година опита на Центъра се надгражда и качеството на предоставените обучения са повишава.  Би било чудесно да се развие възможността за съвместни обучения с държави - съседни от региона по общи политика и теми от социалната сфера.

Ренета Митова

В основата си дискусията е начин на представяне информация или мнение между две страни. Целта е да се предаде някаква информация или знания. Според мен и за двете форми има място в процеса на обученията.Основното според мен в една дискусия е, позициите да се споделят, изразяват и приемат от страните взаимно. Лекторът следва да притежава умения, чрез които постепенно да накара обучаемите да поемат контрола в дискусията, като ги окуражава да поемат отговорност за собственото си мнение. Най-правилно, но и трудно за един лектор е да проведе дискусия без да доминира. Понякога лекторите се страхуват, че ако оставят обучаемите да говорят повече по време на занятието, могат да бъдат упрекнати, че “не обучават”. В случая те не отчитат, че по време на дискусията обучаемите мислят и се опитват сами да намерят отговор на поставените въпроси, което в една по-далечна перспектива може да се окаже по-полезно за тях, отколкото винаги да получават наготово всички отговори. Друго важно, което мисля е, че лектора трябва да притежава качества да поддържа баланса в дискусията, да съблюдава тя да не се отклонява от темата и създава условия всички ученици да могат да си кажат мнението.  Важни и полезни са и двата вида дискусия за мен - и структурираната и свободната форма еднакво предпочитам, защото всяка притежава и дава възможност за извличане на компетентна и полезна информация, позволява използването на различни форми и методи за провеждането на занятията създавайки положителна нагласа за активно участие на всички в процеса.

                           

Ренета Манолова – Агенция за социално подпомагане

Ср., 11/10/2017 - 14:40 Permalink
Снимка
Име и фамилия
доц. Начо Василев
nachovasilev

Дискусията като метод на преподаване – методи и техники

Настоящата тема тясно кореспондира с проведената миналата година по това време дискусия за подходите и техниките при оформяне на тема за провеждане на дискусия.

Както беше посочено, дискусията е метод за изясняване на спорни въпроси и за постигане на съгласие между хора с различни позиции.

Трябва да се прави разлика между дускусия, обсъждане и обикновен разговор. Обсъждането е вид дискусия  и завършва  с вземане на решение, докато при дискусията решение не се взема. Например, може да се обсъжда план за дейността на организацията или учебен материал и в резултат от разискванията да се вземе решение дали се приема или не.

Дискусията като метод на обучение е насочена към постигане на определени цели. Темата за дискусията трябва да дава възможност за обсъждане на едни и същи въпроси от различни гледни точки, за споделяне и обосноваване на различни мнения. Тя трябва да бъде формулирана така, че да провокира обучаемите за търсене на различните варианти за решаване на дискусионните въпроси.. Например тема за дискусия може да бъде информационната сигурност или автоматизацията (оптимизацията) на документооборота в отдела или фирмата. Разбира се, обучението в съответния курс трябва да дава възможност за формулиране на такива теми. (Може би те са подходящи за обученията, провеждани със служителите от дървжавната администрация. Тъй-като тези теми са много всеобхватни, те могат да бъдат разделени на панели и да се провеждат онлайн).

Аз съм водил занятия по дисциплини, в учебните програми на които, наред с лекциите и практическите занятия, са включени и теми за дискусии. Имам опит в провеждането на структурирани дискусии (обикновена или кръгла маса). За да се проведе ткава дискусия, се разработва план, в който, наред с темата, се формулират и основните въпроси за дискутиране. По този начин се фокусира вниманието на обучаемите върху най-съществените проблеми, които искаме да обсъдим. Предоставя се допълнителна литература и се осигурява време за подготовка на обучаемите.

При свободната дискусия има опасност да се излезе извън рамките на времето и темата и да не се обсъдят важните, съществените проблеми, чието решение търсим.

Дискусията изисква много сериозна подготовка на преподавателя. Той трябва да има не само задълбочени знания по темата, но и да владее техниките за провеждане на дискусията. Да знае как да води дискусията, кога и как да се намесва, за да могат обучаемите свободно да споделят и обосновават тезите си, но да не позволява отклонение от темата и умело да насочва обучаемите към достигане на научно-обосновани изводи.

Доц. Н. Василев

Нед., 15/10/2017 - 07:46 Permalink
Снимка
Име и фамилия
Стойко Иванов
Stoyko Ivanov

Уважаеми, колеги предложената тема за обсъждане в „Клуба на лектора“ представлява за мен интерес отдавна и имам многогодишен опит в използването й при обучението на студенти чрез социалнопсихологически тренинг /СПТ/. Една част от разбиранията си и получените резултати съм публикувал в монографията си „Теория и практика на социалнопсихологическия тренинг“ отпечатана от Университетското издателство „Свети Климент Охридски“ през 2012 година, които предоставям на следващите страници.

Дискусията е същностна характеристика на СПТ, защото в нея се реализират най-важните задачи на групата, изискващи най-много време и усилия. В дискусията намират израз редица социалнопсихологически похвати, които се обуславят от специфичните взаимоотношения в групата. По същество дискусиите в групите се обуславят от анализа на създадените конкретни ситуации в процеса на съвместната работа на студентите. Дискусията в СПТ не е просто някакъв разговор, а представлява организирано междуличностно общуване, в което участниците се поощряват по особен начин, като внимателно се изслушват един друг, и в процеса на обмен на идеи, мисли, преживявания и пр. разбират и приемат различни гледни точки за нещата и събитията. Тя представлява съвместно обсъждане на определени спорни въпроси и проблеми, като всеки от тях, ако желае, може  да изрази своето мнение и да аргументира защо смята, че то е правилно. Чрез нея се оказва въздействие на студентите и се диагностицира тяхната комуникативна компетентност. Така те се саморазкриват, проявяват емпатия един към друг и по-добре опознават, както себе си, така и своите колеги. Благодарение на нея участниците в СПТ анализират многостранно възникналите в процеса на съвместната работа различни гледни точки и преживявания. В дискусията се предоставя  възможност на всеки член на групата да прояви своята уникалност и да получи обратна връзка и психологическа помощ при постигането на определени цели. Благодарение на нея той може да промени своите нагласи, ценности и отношение към себе си и другите хора. В този процес водещият изпълнява ролята на посредник, който насочва взаимодействията между участниците, помага им да получат нови знания и опитности, но индиректно, без да е обучител в традиционния смисъл на тази дума. Главно средство за взаимодействие на участниците в дискусията е речта. Последната е и основният предмет на анализ, но в определени моменти от провеждането на дискусията по-голяма информативна стойност може да има и тяхната неречева активност.

Процедурата на организацията на дискусията е следната:

  • Обучаваните се организират в малки групи.
  • Поставя се задачата, която разкрива какво ще се обсъжда в групата.
  •  Всяка група трябва да определи водещ на дискусията, протоколчик и говорител.
  • Изяснява се дали всички са разбрали задачата.
  •  Провеждане на дискусията – обучителят не бива да се намесва освен ако обучаваните не му задават въпроси.
  •   Говорителят представя постигнатите резултати.
  • Анализират се приликите и разликите в направените изводи от различните групи.
  •   Обобщава се наученото от дискусията.
  •    Обсъжда се приложимостта на наученото в практиката. 

За деловото протичане на обсъжданията допринасят приетите принципи и правила, регламентиращи взаимодействията между участниците в СПТ. Типично за повечето от провежданите дискусии между студентите е, че нямат за цел да постигнат консенсус между участниците по обсъжданите теми, а само да предоставят възможност на всеки от тях да изрази своето становище относно даден проблем, т.е. те са с „открит край“ без съвместни обобщения и равносметки. Дискусиите се предизвикват обикновено от два източника: първо - от проблеми, които възникват спонтанно в процеса на съвместната работа на групата, и второ - от проблеми, които са предизвикани преднамерено в резултат на прилаганите методически похвати (ролеви игри, решаване на казуси, анализ на индивидуални случаи, обсъждане на продукти на дейността на участниците в групата и пр.). Има обаче и дискусии, които по условия, зададени от водещия на СПТ, трябва да завършат с консенсус. Така се засилва противопоставянето на мненията на членовете на групата, по-добре се разкриват преживяваните от тях емоции и се създават повече възможности за проява на комуникативните им умения (наблюдателност, асертивност, емоционална устойчивост, креативност, толерантност, умения за активно слушане, аргументирано изказване, предаване на „Аз-послания“, преодоляване на конфликти, работа в екип и пр.). Дискусии от този вид се предизвикват при обсъждане на теми, които по принцип предполагат многообразие на отговорите като:

  • Възможности за професионална реализация на студентите след завършване на висшето образование.
  • Удовлетвореност от обучението в процеса на следването.
  • Отговорност за качеството на учебния процес в университетското образование.
  • Десетте най-значими психични качества на идеалния мъж и идеалната жена.
  • Най-съществените причини за изневери в съвременното българско семейство и др.

Друг вариант на предизвикване на дискусии от подобен род е, когато на участниците в СПТ се представи за решаване определен казус, който предполага нееднозначно решение. Например, студентите се разпределят на три или четири  подгрупи по собствен избор (жужащи групи), като им се съобщава, че ще изпълняват ролята на консултанти и трябва да достигнат до единно становище, за да окажат психологическа помощ на изпаднал в беда човек. След това водещият им представя следния случай, описан от Г. Абрамова (1995, с.41). "Трудно ми е да говоря, аз самата съм лекар и съм на 47 години. Аз разбирам какво става с мен. Аз съм с депресия вече втора година. Имам невротични реакции още от детството. Лекувах се, но нищо не се получи. Дори положението стана още по-лошо. Силно въздействие ми оказват житейските проблеми. Работата ми е отговорна, семейната ситуация сложна. Не съм в състояние сама да реша проблемите си. Всичко ме дразни и ми тежи.

Утре съпругът ми се връща от командировка. Чувствам, че ставам агресивна, ругая вулгарно и искам всички да набия… Страх ме да не загубя мъжа си, а той все в командировки ходи и все на едни и същи места…

Майка ми е болна, стара, склеротична, с нас живее. Обвинява ме, че аз съм виновна за всичките ни беди, а аз всичко сама върша - пазарувам, домакинствам и т.н. Дъщеря ми е далече. За нея ме боли сърцето. Опитах да говоря с мъжа си, но напразно. Той все за командировките си мисли. Много е увлечен от работата си и все не ме забелязва… Аз съм самолюбив човек. Защо съм огорчена от хората - от колегите и от близките си? Съществува ли за мен изход от тази ситуация?"

Задачата на членовете на всяка подгрупа е за 15-20 минути да постигнат консенсус как да окажат психологическа помощ на изпадналата в беда лекарка. След това всички участници в СПТ, в рамките на цялата група, обсъждат и търсят оптималните варианти за решаване на представения им случай. В процеса на дискутиране студентите проявяват консултативните си познания и своите комуникативните умения. Упражнението завършва с анализ на поведенческите реакции и преживяванията на участниците в СПТ. При цялото разнообразие от използвани методи в процеса на провеждане на СПТ получените резултати от изследването, които се представят по-долу, разкриват, че груповата дискусия е оценена от студентите най-високо. Тя има водещо значение, защото в някакъв модифициран вариант винаги присъства или се предизвиква от всички останали методи. Значението на груповата дискусия за провеждането на СПТ е толкова голямо, защото в нея всеки от участниците може да изрази своите мнения, оценки, предложения и да предостави определена психологическа информация на своите колеги. Ценността й се състои в това, че чрез нея се получава обратна връзка  за схващанията на всички членове на групата и се разкрива тяхната другост. Тя илюстрира на практика колко различни могат да бъдат мненията на хората по един и същ проблем, какви големи разлики съществуват при възприемането, тълкуването и оценяването на едни и същи ситуации и как за постигането на едни цели могат да се използват различни подходи. Други предимства на дискусията са: Дава възможност за изразяване на собствени идеи; Затвърждава умения за решаване на проблеми; Помага на участниците да се учат един от друг; Създава у участниците в дискусията чувство за по-голяма отговорност в процеса на обучение; Формира умения и навици за работа в екип; Изяснява личните ценности; Предоставя възможност на обучаваните в по-голяма степен да контролират своето обучение; Насърчава се активостта и автономията на обучаваните; Създава условия за изясняване и зятвърждаване на учебното съдържание; Предоставя у участниците в дискусията възможности за съпреживяване и споделяне на личен опит; Формира умения и навици за работа в екип; Задържа интереса на обучаваните върху дискутирания проблем; Насърчава използването в по-голяма степен на способностите на обучаваните; Може да се проследи по-ясно процеса обучение и др.

За интезифицирането на дискусионния процес и активизирането на студентите могат да се използват различни начини като: изказванията им по разисквания проблем се извършват в зависимост от заеманото място в кръга; всеки след завършване на изказването си дава думата на този участник, чието мнение смята, че в този момент ще бъде най-целесъобразно; изказванията трябва да бъдат лаконични и да се вместват в определени времеви граници, например между 20 и 30 секунди и др.

Дискусиите по време на СПТ могат да бъдат структурирани (предварително е определена обсъжданата тема или начина на тяхното провеждане) и неструктурирани (обсъжданията възникват спонтанно и липсват ограничения за начина на провеждането им). Практиката показва, че в студентските групи за СПТ на комуникативни умения се проявяват главно три типа дискусии в зависимост от характера на обсъжданите теми, което потвърждава схващанията на И. Вачков (1999), В. Пахалян (2006) и К. Петрова (2007) по този въпрос:

  • Дискусии с биографична ориентация, в хода на които се споделя собствен опит, анализират се трудностите на житейската, професионалната и учебната реализация на студентите. Обсъждат се различни събития, конфликти и поведенчески реакции от техния живот. Тази психологическа информация се съпоставя с актуалните поведенчески и комуникативни реакции на студентите и така те си създават по-обективни образи един за друг.
  • Дискусии с тематична ориентация, при които се разискват определени ценности и проблеми, значими за всички или за повечето от членовете на групата.
  • Дискусии с интерактивна ориентация, които са насочени към анализ на взаимоотношенията, взаимодействията, поведенческите и комуникативните реакции между участниците в групата. Тази разновидност на дискусията по принцип се смята за водеща, защото обуславя същността на СПТ чрез обратната връзка между участниците в него и процесите на груповата динамика между тях.

В зависимост от темата и целта на занятието може да доминира една или друга от посочените разновидности на груповата дискусия, но те могат и да преминават една в друга. Това означава, че по време на едно и също занятие могат да се обсъждат събития, които се отличават със своята актуалност за всички студенти в групата, както и проблеми, имащи отношение към ценностните им ориентации, а също така и събития от живота на конкретни нейни членове.  

Груповата дискусия като основен метод се използва при следните варианти:

  • При провеждането на обобщенията, равносметката и вземането на съвместни решения в края на упражненията, занятията, отделните етапи или целия тренинг. Водещите по принцип трябва да избягват да участват в дискусията, освен ако тя не засяга пряко тяхната работа или личност. Те следва само да „контролират“ спазването от участниците в СПТ на договорените правила и принципи на общуване в групата и да се стремят да се изказват по дискутираните теми само в краен случай, без да съобщават своето мнение пряко и открито. Най-добре е внимателно да изслушват всички изказвания, да запомнят съществените неща от тях, кой какво казва, как го казва и какво отношение влага в това. Едва на базата на всичко това участниците могат да обобщят смисъла на всички изказвания и да споделят собствени мисли под формата на равносметка от проведената групова дискусия.
  • При обсъждането на моделите на поведение или изпълнението на поставените задачи с цел усвояването на посочените комуникативни знания и умения. Доминирането на водещите и при тези обсъждания е нежелателно, но на практика се оказва неизбежно. При груповия анализ на различни ситуации и ролеви игри те трябва да се стремят само да координират изказванията на студентите, като прекъсват само непродуктивните им намеси в дискусията.

По време на груповите дискусии водещите носят отговорността за тяхното организиране, за „добрия тон“ при провеждането им и за тяхната продължителност във времето. При необходимост те трябва да намерят начин да разредят напрежението в групата и да не допускат обсъжданията да са по-продължителни от 20-30 минути. Разсъжденията им трябва да се отличават със своята емоционалност и провокативност към мненията на студентите.

Водещите трябва обаче да са в постоянна готовност да предоставят възможност на всеки участник да се изкаже, дори и в ситуациите, когато самите те искат да изразят някоя ценна според тях мисъл. Те трябва да предизвикат всеки от участниците в СПТ да сподели нещо за своите мисли и преживявания относно темата на дискусията или за възприемането на ситуациите по време на нейното провеждане. Например на членовете на групата може да се зададе следният въпрос: „Какво е значението за Вас на участието Ви в проведената дискусия и какви Ваши преживявания предизвика тя?“. При това не бива да им се оказва натиск задължително да отговорят на така поставения въпрос, а е достатъчно последните да заявят публично, че не желаят в този момент да участват активно в дискусията. В тези ситуации водещите трябва да умеят да реагират „безоценъчно“, без да дават речеви или неречеви израз на своето отношение към участниците, които не искат да се включат активно в дискусията.

След завършването на груповата дискусия поради достигане до консенсус по обсъждания проблем (на практика почти невъзможно), поради очевидната липса на промяна на мненията (всеки отстоява своята позиция) или поради нейното прекъсване от страна на водещите, не трябва да се започва нова дискусия, която да произтича от първата. Защото има опасност тя да не се реализира поради умора или „емоционално изгаряне“ на участниците в групата и да предизвика у тях неудовлетвореност и раздразнение. Най-добре е след направените обобщения и коментари за участието на всички студенти в груповата дискусия да се направи почивка или да се изпълнят упражнения за психично разтоварване и психогимнастика.

За постигането на целите на груповата дискусия в контекста на СПТ на студенти от значение е и нейното съдържание. Последното може да се наложи от само себе си в процеса на съвместната работа, но може и да бъде зададено предварително от водещите по актуална за участниците тема, по която обаче са възможни най-разнообразни мнения. За примерни теми могат да се предложат посочените вече по-горе проблеми като: „Какви са възможностите за професионална реализация на студентите от тяхната специалност в днешно време?“, „От кого зависи в по-голяма степен качеството на съвременното висше образование - от студентите или от преподавателите?“, „Кои са най-съществените причини за изневери в съвременното семейство?“, „Какви качества трябва да притежават идеалния мъж и идеалната жена?“ и др. За предизвикване на прояви на по-голяма спонтанност и повече стълкновения от студентите може да се изиска да постигнат консенсус по дискутираните проблеми. За тази цел е възможно предварително да се договорят тайно с някой студент да изпълнява ролята на „провокатор“ и да всява умишлено разкол в групата. Така ще се създаде „специална“ обстановка за диагностициране както на комуникативните умения на участниците в групата, така и на уменията им да преодоляват конфликти и да работят в екип.

С. Джонев (2000 т.2, с.372-373) представя следните необходими умения за поддържане на консенсуална процедура:

1. Ясно изказване – ясно излагане на собствената позиция.

2. Внимателно изслушване – вслушване в позицията на другите.

3. Дискутиране на задстоящите съображения – обсъждане на задстоящите предложения, съображения, мотивация, чувства с цел по-добро разкриване на основанията.

4. Изразяване на чувствата – изразяване на чувствата, с цел откриване и заемане с разрешаването на несъответствията.

5. Търсене на несъответствията – констатиране на различия и несъответствия.

6. Използване на несъответствията – за задълбочаване на анализа на проблема, за привличане широк спектър информация и мнения, за тестиране на повече алтернативи с цел участниците да повишат разбиранията си за ситуацията.

7. Креативитет – избягване на конформизма и „конфликтно-редуциращи“ техники като гласуване, ези-тура, мода, усредняване, пазарене, компромиси и др. и търсене креативно, творческо решение, което да удовлетворява всички.

8. Привличане на всички за участие – привличане на всички членове за участие и интеграция.

9. Проверка на съгласието – приключване на процеса на взимане на решение, само след като всички са заявили съгласието си с направения избор. В противен случай търсенето продължава.

Анализът на получените резултати от проведените наблюдения на множество дискусии по време на СПТ със студенти потвърждава становището на автори като Ю. Жуков, Л. Петровска, П. Растяников (1990, с.15) и Г. Марасанов (2001, с.41-47), че в груповата дискусия се диференцират следните четири фази:

  • Ориентировъчна фаза, в която се определя темата и целта на дискусията. По време на тази фаза студентите по принцип не са много активни. Те се концентрират върху собствените си размишления относно поставения проблем и обикновено всеки го тълкува по своему. През тази фаза много рядко се уточнява понятийният апарат, който ще се използва в процеса на дискусията. Това се оказва "бомба със закъснител". Защото след това в нейния ход много от участниците в едни и същи думи влагат различен смисъл, което е причина за техните недоразумения относно целта и темата на дискусията. Този факт трябва да се използва от водещите при обобщаването на резултатите от груповата дискусия, за да се подчертае значението на необходимостта от предварителни разяснения на правилата за нейното провеждане.
  • Втората фаза се реализира като уточняване на възможните алтернативи за решаване на проблема и обмен на съществена информация (знания, мнения, съждения, предложения) между всички участници в груповата дискусия. Обикновено в тази фаза всички студенти говорят едновременно, без взаимно да се изслушват. Всеки от тях с постоянно повишаващ се тон изказва своето "най-добро" решение на проблема. Създава се за няколко минути достатъчно силен шум, по време на който всички участници разбират, че по този начин не се работи в екип. В тази ситуация се разкриват обаче отлични диагностични възможности за преценка на комуникативната компетентност на участниците в СПТ. Защото в своята емоционална превъзбуденост те се показват такива, каквито са в действителност. В повечето случаи ситуацията на едновременно говорене се заменя от своеобразно затишие, през което някой от участниците предлага всички да се изслушват взаимно, да обсъдят предложените варианти и критерии за решаване на проблема един по един. Този момент е преломен в груповата дискусия. Защото тя от стихийна се превръща в организирана. Някои от участниците в СПТ се проявяват като ситуативни лидери, които започват да "координират" груповата дискусия. По този начин обикновено те "налагат" собственото си мнение като мнение на цялата група. Интересен е фактът, че при равни други условия, групата като цяло се солидаризира с мнението на тези свои членове, които са проявили в по-голяма степен инициативност и отговорност и първи са предложили вариант на съвместно решение на проблема. Необходимо е да се отбележи, че в процеса на груповата дискусия е възможно да има няколко преломни момента и кой от тях ще се окаже решаващ зависи от влиянието на множество въздействия при всяко конкретно обсъждане.
  • През третата фаза на груповата дискусия се анализират и ранжират предложените алтернативи в зависимост от тяхната ефективност, трудност при реализацията, наличните материални и времеви ресурси.
  • По време на финалната, завършващата фаза се съпоставят поставените цели и постигнатите резултати от груповата дискусия. Обобщава се нейният цялостен ефект върху развитието на групата като цяло и изграждането на комуникативните умения на нейните участници. 

Груповата дискусия като средство за въздействие в процеса на СПТ, защото участващите в проведеното изследване студенти безапелационно я поставят на първо място, като й дават 1128 бала от максимално възможните 1250 бала.

 

Проф. дпн Стойко Иванов

 

Пон., 16/10/2017 - 15:57 Permalink
Снимка
Име и фамилия
Милена Кьосева
Milena Kyoseva

Благодаря на всички за изразените мнения по темата! 

На практика нейната специфика тясно кореспондира с това, което ние се опитваме да получим като резултат в този форум.

Всичко, което споделихте ще бъде от голяма полза при формирането на методика за провеждане на дискусии в обученията на Центъра.

Надявам се, че и следващата тема, която ще стартира съвсем скоро, ще привлече вниманието Ви!

 

Поздрави,

 

М. Кьосева

Ср., 18/10/2017 - 15:51 Permalink