Когато лекторът има какво да сподели с аудиторията, той има авторитет сред хората, които обучава. Високата професионална подготовка и особено придобитият опит са задължително условие за да се изгради авторитет. Освен това лекторът трябва да владее различни методи на преподаване, които да прилага творчески спрямо конкретна аудитория. Задължително е да проявява компетентност в областта на презентирането, като е изключително ценно да дава примери от собствения си опит и практика, да генерира споделяне на опит между обучаемите, да умее да модерира дискусии. Само такъв лектор би имал авторитет пред аудиторията.

Здравейте, колеги!
Темата е много подходяща за навечерието на най-българския празник - 24 май. Много се говори за авторитета на българския учител - с носталгия по миналото. За съжаление в днешно време много по-трудно се изгражда авторитет - причините са най-различни. 
Според мен, за да имаш авторитет пред възрастни обучаеми, на първо място трябва да притежаваш висок професионализъм.
Всеки, който се изправя пред възрастни учащи, трябва да е изключително добре подготвен професионално: 
• да познава спецификата на своята професионална област; 
• да притежава добри професионални умения; 
• да предлага актуална информация относно нововъведения в технологиите, материалите и др. 
Ако в аудиторията има участник, който в определена област притежава по-актуална информация, повече знания и във всички случаи повече практически опит от него самия, той трябва да го привлече активно в учебния процес и му даде възможност да сподели с всички своите знания и умения. По този начин в никакъв случай не се уронва авторитета му, а напротив – уважението към него нараства.
Много е важно също притежаването на следните качества: хуманност; способност да разбира хората, да работи с хора и да печели тяхното уважение и подкрепа; желание за усърдна работа и ентусиазъм; способност да предава знания и да формира положителни нагласи за учене; комуникативност; инициативност, решителност, самоувереност; аналитичност, въображение,; гъвкавост и широта на мисленето и действията. 
И на трето, но не последно място важно качество на преподавателя на възрастни е умението му за ефективно междуличностно общуване и постигане на разбирателство.
Желая на всички колеги весел празник и много творчески успехи!

Здравейте, колеги!

Авторитетът на лектора
В сравнение с преподавателите или учителите въобще, лекторът има нелеката задача да привлече и спечели вниманието на своята аудитория за по-кратък период от време. От друга страна, курсистите, с които се среща са зрели хора, натрупали свой образователен, професионален и личен опит или накратко: това са хора с вече изградено самочувствие. В конкретния случай с професионалното обучение в Центъра, лекторът се сблъсква с още едно поредно предизвикателство – уязвимостта на обучаваните, поради факта, че са безработни. Трудно можем точно да измерим или дефинираме кое конкретно формира авторитета на всеки лектор и дори да сме в състояние разумно да обосновем мнението си, пак ще сме пропуснали една неуловима съставка, част от неговата харизма и присъствие. По-скоро знаем, чувстваме, усещаме, отколкото да можем точно да измерим. Простота, достъпност и подход в поднасянето на материала, практическа приложимост на знанията, зачитане авторитета на курсиста, създадени отношения с аудиторията отвъд повода на лекциите, личен пример, любов към професията – са само някои от факторите, които обучаваните улавят и имат предвид при изграждането на собствено мнение относно авторитета на лектора. 

Как се изгражда авторитетът на лектора
Достатъчно ли е да притежаваш само природна дарба или са нужни и усилия, които да полагаш във времето, за да градиш всеки ден авторитета си като лектор? Вероятно и двете. Със сигурност наличието на дарба би компенсирало до един момент липсата на усилия и стремеж да придобиеш допълнителни компетенции, отражение на съвремието, част от което сме. Новите технологии и новостите в знанието за процеса на запомняне и усвояване на учебния материал поставят нови изисквания пред лектора, които са изпитание и за авторитета му. Разбира се, в крайна сметка подходът на всеки лектор преди всичко си остава индивидуален и така трябва да бъде. В това отношение е важна констатацията на мнозина, че макар учебният материал да е един и същ, учебният процес не протича по един и същи начин във всяка група. Всяка група си има своя специфика, свой профил, а от там и подходът към нея на практика се оказва строго индивидуален. И никакви технологии не могат да заместят тази роля на лектора – да прецени аудиторията срещу себе си и да й даде това, от което се нуждае в най-голяма степен. Един също не по-малко неуловим процес. Не случайно в теорията за управлението днес вече се говори за ключовото място на интуицията на мениджъра. В този смисъл не съм съгласна с мнението на някои автори, че съвременната роля на лектора /учителя, преподавателя/ ще бъде второстепенна, не основна – само да консултира, напътства процеса на усвояване на знания. Личната преценка, индивидуалният подход на лектора за мен трябва да си останат водещи. 

Заплахи за авторитета на лектора
Сещам се за история, разказана от Хорхе Букай. Дресьорът успява да „пречупи” слона, още докато е малък като завързва единия му крак за колче. Малкото слонче колкото и да се опитва не успява да се освободи от ограничението си. Постепенно с времето слонът се отказва от битката и макар силите му вече да позволяват да се справи със същото колче, той просто не прави опити за това. В тази връзка не приемам тезата: „да създадем комплекси за малоценност” по отношение на притежаваното /липсващото или неусвоеното/ знание у курсистите, за да изтъкнем собствения си авторитет. Според мен те трябва да бъдат насърчавани преди всичко заради опита им да разширят собствения си хоризонт /в темпо, което за всеки един от тях е различно/. Както и да ги насочваме да търсят приложения на представените знания както в личен, така и в професионален план. Много често непосредственият опит /най-вече в рамките на семейството/ е най-силната възможна отправна точка за съпреживяване и осмисляне на всяка една обсъждана идея. 

Авторитетът на лектора и обучаемия – точки на пресичане
Може би златното правило е: „Уважавай авторитета на курсистите и те ще уважават твоя”. Още повече, че всички сме зрели хора, вече изградили своя характер и култура. Да говорим за кардинални промени от тук нататък е малко преувеличено и нереално. В най-голяма степен работата на лектора е да се фокусира върху знанието в рамките на отделните дисциплини и именно то да е отправната точка във взаимодействието обучаван-лектор. Личният ми опит показва, че на ниво практически казуси самата аз има какво да науча от курсистите и затова непрекъснато търся резонанса у тях на всяка идея или теория, за които говоря. Този подход има още един ефект /по-важен от предходния/ - търсенето на обратна връзка е интерес към тяхното мнение, което от своя страна е равнозначно със зачитане на тяхната личност, на тяхната значимост. Процесът е двупосочен и реципрочен. 

Промяната в авторитета на лектора при промяна в методиката на преподаване
Преди да говорим за промени, трябва и двете страни да са готови за тях. От една страна, лекторът да притежава нужната компетенция /компютърна, например/ и мотивация, а от друга, обучаваните да са отворени за новите подходи при презентацията на учебния материал. Общото ми впечатление е, че в Центъра поради спецификата на аудиторията, първата работа на курсистите в началото на лекциите е да хванат листа и химикала в готовност да си водят записки на чутото. Т.е. налице е предварителна нагласа за традиционен подход при представянето и възприемането на знанията. Разбира се, прави впечатление и факта, че бързо свикват с новите подходи и възможността да събират лекциите си в електронен вариант. За мен, например, бе прелюбопитно наблюдението, че в група само по двама-трима не притежават в дома си личен компютър, като трябва да отчетем – в някои от случаите /може би около 30% или повече/ децата са тези, заради които новите технологии са навлезли в такава степен в бита. Този факт може да се използва като с личното си поведение дадем знак на аудиторията за възможните други употреби на компютърните им умения, извън приложението им за лични цели. Новите подходи в преподаването се свързват с актуалност на поднесената информация, а от там и доверието в представеното знание се повишава. Не мога да не цитирам проучването, според което запомняме 10% от това, което чуваме, 51% от това, което чуваме и виждаме, и 92% от това, което виждаме, чуваме и съпреживяваме. Ето защо няма място за никакво колебание по въпроса дали трябва да променяме традиционните подходи в поднасянето на учебния материал, както за да гарантираме по-високото качество на учебния процес, така и за да бъдем адекватни на времето, в което живеем. А направим ли това, авторитетът на лектора първи ще отрази ефектите от направената промяна. 

18.05.2014 г.

Здравейте колеги!

Професията на преподавателя е твърде сложна и отговорна, имайки в предвид, че нейната основна и специфична особеност е целенасочената дейност по обучението на курсисти на различно интелектуално ниво.
Промените в обществения живот създават и поставят нови условия и изисквания, на които трябва да се отговори. Глобализацията на икономиката и нейното влияние върху работната сила по света изисква едно по-различно образование. То започна да търси деликатния баланс между националните традиции и самобитност, и съвременните европейски стандарти. Отварянето на държавните граници доведе след себе си и отварянето на образователните граници. В един и същи момент съжителстват стари и нови модели на дейности, отношения и взаимоотношения.
Обществото е в преход, обучението също. Сега се очаква адекватно решение, за да има развитие и усъвършенстване. Желаният успех е – обучение, по-приспособено към изискванията на реалността.
Учебният процес приема нова форма, ново съдържание и това естествено поражда и нови въпроси и страхове, но и ново мислене, подходи, техники. Учебното съдържание се налага да бъде преструктурирано в зависимост от новите изисквания. Въвеждат се нови учебни единици, обединени в модули. Нова роля има и преподавателя в образователният процес - от позицията на дългогодишната му традиционна роля на водещ и недвусмислен авторитет, съдия и експерт до тази на умел водещ на група и консултант. Той трябва да притежава знанията и уменията на водещ, психологически да е подготвен да наблюдава и анализира на няколко нива, и да умее да направлява както процеса на обучение в групи, така и да отчита индивидуалните различия и собствен темп на развитие на всеки един участник.
Към общите черти на преподавателската професия отнасяме:
1) задълбочена специализирана подготовка - преподавателя трябва да бъде едновременно специалист в дадена научна област и педагог. 
2) професионална правоспособност - това се постига в специализирани висши и полувисши учебни заведения. 
3) обществено признание на професията - най-значимото обществено признание е това, което той получава от своите курсисти. 
Не бива да забравяме, че преподавателският труд има своите особености при различните възрастови групи. Като прибавим индивидуалните различия между отделните курсисти и непрекъснатата им качествена смяна в продължение на всяка учебна година, бихме могли да определим характера на преподавателя като сложен дори противоречив.
Дейността на обучителя като специфична форма на трудова дейност е многообразна. Самочувствието му, неговата удовлетвореност от труда зависят както от успеха на неговото професионално творчество, така и от обществената оценка и признание на постигнатите резултати. 
При спазване на редица изисквания дейността на преподавателя се характеризира със следното:
1) тя се извършва съвместно, в непосредствен контакт между преподавател и обучаван - педагогическата дейност означава постоянна комуникация.; 
2) дейността му се мотивира от изискванията и целите за промяна на обективните и субективните реалности - поради това тя е физически и психически изморителна, защото изисква постоянно напрегнато внимание, съсредоточеност и търпение; 
3) дейността на преподавателя може да бъде определена като научна дейност - през последните десетилетия количеството на научни знания нараства лавинообразно и това засилва необходимостта от съществени изменения в начина, по който се структурират тези знания;
4) дейността му има творчески характер, тъй като пред него постоянно се поставят нови изисквания и задачи, изменят се условията;
5) по време на учебния процес, по време на самоподготовката и допълнителните си занимания той трябва бързо и самостоятелно да взема решения; 
Сложни и многообразни са функциите, а именно Конструктивна функция –Организаторска функция - Комуникативна функция. 
Несъмнено основните функции на тази професия изискват и съответни качества от този, който я упражнява.а именно :
- Педагогическа комуникативност. Педагогическата общителност като способност и качество на личността е необходимо да достигне до степен на потребност от педагогическо общуване с различни по степен на образование лица..
- Педагогическо творчество. - трябва да умее да прилага многовариантност, комбинативност, оригиналност, находчивост, отзивчивост и гъвкавост, посредством умело търсене на факти, логическа аргументация, формулиране на хипотези и нови проблемни ситуации, познаване и използване на чужд опит, критична самооценка на собствената гледна точка. 
- Педагогическа наблюдателност. 
- Емоционална устойчивост. За емоционалната стабилност на преподавателя може да се съди по редица показатели. Така например: 
а) проява на въздържаност и самообладание, на увереност и самоконтрол; 
б) чувствителност и последователност в действията и постъпките на учителите; 
в) преодоляване на стресови състояния; 
г) наличие или не на афективни състояния; 
Педагогическо майсторство включва: висока обща култура и ерудиция, обширни и задълбочени знания от областта на преподаваната наука, педагогика, обща възрастова и педагогическа психология, умение да се използват в обучението и възпитанието, владеене в съвършенство методиката на учебно-възпитателната работа, което се изразява в изкуството да бъде практически използвана. 
Педагогически авторитет:
Думата “авторитет” преведена от латински език означава “достойнство, сила, власт, влияние”. В психологията това понятие означава не просто сила, власт, основана върху принуждение, а влияние, основано върху общественото признание на личността или колектива. 
Авторитетът на преподавателя – това е неговия морален статус в колектива на учащите се и колегите, това е своеобразна форма на дисциплина.
Професионалният авторитет на лектора в голяма степен се изгражда от отношенията между него и обучаемите. Те ценят: 
1) неговата компетентност, отлично знаещ своя предмет и умеещ да го преподава пред учащите се; 
2) за способността му да бъде пред тях честен и справедлив, да умее да ги разбира и да установява между тях делови и емоционални контакти; 
3) за неговата емоционална зрялост, оптимизъм, оперативност, жизнеспособност.

Здравейте, колеги. Макар и с не, толкова богат опит като вашия, бих искал да споделя и аз мнение по темата. И по-конкретно по точката, какво би застрашило авторитета на един преподавател (лектор). Позовавайки се и на сравнително пресните ми впечатления като студент и ученик, за мен най-бързия и лесен начин да загубиш авторитет пред аудиторията е да изпуснеш нервите си. Всяко повишаване на тона или използване на по-груб език е сигурна индикация за загуба на авторитет. А провокации сред аудиторията винаги е имало и ще има. Именно справянето с тези ситуации е от изключителна важност за лектора. Ако успее да вземе надмощие в тези ситуации използвайки дадените му от положението му правомощия, в спокоен тон е ключът към запазване и дори повишаване на авторитета.

Уважаеми колеги,

Авторитет е всепризнат източник на информация. Експертният авторитет е този, основан на знанията, опита, образованието, уменията, мъдростта. Често казваме за някой, че е „авторитет ” в областта си. Това обикновено е придобит авторитет.
Авторитетът на лектора се изгражда още при първата среща с обучаваните чрез кратко представяне на лектора. Важно е при представянето си той да наблегне на практическия си опит - къде е работил,какво е работил,в какви програмни колективи е участвал,какви реални резултати са получени при разработката на отделните проекти и пр.
Важно е да се използват интерактивни методи на обучение.
Интеракцията е процес на комуникация между равни: означава, че лекторът трябва да се държи с обучаваните като с равни.
В сферата на образованието интерактивността най-често се определя като всяка форма на комуникацията между обучаваните и преподавателите, самите обучавани, както и между обучаваните и учебните ресурси (в които се включва и всяка компютърна система). Интерактивността е много важен елемент от процеса на преподаване и усвояване на учебния материал. Обучаемите трябва да бъдат насърчавани да взимат активно участие в учебния процес. Получаването на информация за процеса на обучение – коментари, препоръки, оплаквания и т. н. – от курсистите, е от изключителна важност за постигане на качествено преподаване. С доказана важност за процеса на усвояване на учебното съдържание е и интерактивността между самите обучаеми.
Обучението е активен процес на конструиране на знания. Ефективността на обучението зависи от много фактори, един от които е ангажираността на обучавания в свързаните с обучението действия. Важно е участието в диалоговото (интерактивно) обучение, да се съсредоточава върху учащия и върху резултатите от обучението.Трябва да се има предвид ,че получената от лекцията информация трябва да се превръща в годен за приложение ресурс.
Преподавателят е не само източник на знания, а стимулатор и изследовател. В лекцията си той трябва да формулира свои собствени идеи, мнения и изводи, които да имат реална практическа стойност.Обучаваните трябва да се насочват към анализ и интерпретация.
Диалогът (интерактивността) на преподавателя и обучаваните е много важен и може да съдейства за издигане авторитета на преподавателя и обратно,отсъствието на градивен диалог ще намалява авторитета.
Резултати има, когато след лекцията обучаваните са свободни да правят заключения и да прилагат получените знания на практика.
Като се има предвид спецификата на обучението (сравнително малко време за една дисциплина, която нормално в университета се изучава един или два семестъра) и много различното стартово ниво на обучаваните, то лекциите трябва да имат предимно практическа насоченост и авторитетът на лектора ще нараства, когато курсистите осъзнават, че знанията, които получават ще издигат конкурентноспособността им на пазара на труда, за постигането на която цел те са предварително мотивирани.
Пожелавам успехи на „Клуба на лектора” и на неговия идеолог и конструктор!

Здравейте колеги,

Авторитетът на лектора, според мен, особено ако говорим за дистанционно обучение, се базира на две основни неща: полезността на знанията, които той предлага на обучаемите, от една страна и начина, по който ги поднася. В дистанционното обучение, поради намалените възможности за директен контакт са обучаемите е много важно знанията да бъдат поднесени кратко, точно и ясно, в логична последователност. Липсата на емоциите, които дава живото общуване може да бъде компенсирана с използването на филми, видеоклипове и символични изображения в презентациите. 
Какви заплахи могат да съществуват? Ако колегите-обучаеми не са мотивирани, биха могли да не бъдат активни на дистанционната платформа, но това е тяхно лично решение. Когато се обучават възрастни хора е ясно, че голяма роля за мотивацията им, играе доброволността на тяхното участие в обучението.
В продължаващото обучение на социални работници е много важно разглеждането и работата по казуси от практиката, като важен момент е преподавателят да дава обратна връзка към предложенията и работата на обучаемите, защото освен знания и управляване процеса на учене, преподавателят показва уважение и заинтересованост към свършената работа и зачита усилията на своите колеги.

1. Авторитетът на лектора се изразява в ценността, полезността и актуалността на информацията, която поднася на аудиторията.
2. Авторитетът се изгражда постепенно, но много важен е първият контакт.Съществено значение има професионалният и преподавателски опит на лектора, неговото място в съотвената област или отрасъл,значимостта и броя на публикациите и др.
3. Заплахите за авторитета са много и най-разнообразни, но липсата на собствено мнение по даден въпрос или проблем, ми се струва съществена заплаха.
4. Авторитетът на лектора и обучаемия ще расте ако и двамата са убедени, че не си губят взаимно времето и получените знания ще намерят приложения в практиката и живота.Винаги очаквам да науча нещо ново от студентите.
Традиционните методи дават по-големи възможности за лектори, които са добри оратори и могат да владеят аудиторията.