През месец февруари бях поканен за лектор в обучение за служители от държавната администрация на тема "Комуникативни и презентационни умения. Успешно поведение пред аудитория". 

 

В него колегите от Центъра проявиха иновативност и изискаха от мен да съставя предварителен тест за реално установяване нивото на уменията, в които участниците ще се обучават. За набирането на съответната информация бе включена и социалната мрежа Смартнет - там бяха регистрирани предварително участниците, беше им отворен блог и съдържанието на теста бе достъпно именно от тази точка. Идеята е много оригинална, но....доста голяма част от обучаемите неглижираха изпратените им анкети и тест. Само осем от тях попълниха анкетата, при теста нещата бяха още по-обезсърчаващи. Тази реакция е изцяло разбираема. Става дума за хора, които са със значителна заетост. Трудно ми е да набележа методика, по която служителите в държавни институции могат да бъдат накарани да участват в предварителната работа. От друга страна – в какво би могъл да се състои постобучителният етап? При студентска аудитория това е лесно – студентите се явяват на изпит. Аз съм възприел комбинация от практическа задача и теоретичен устен изпит, която дава сравнително добри резултати. Естествено, при студентите подготовката за изпит неминуемо е сериозна, тъй като лошата оценка влияе върху успеха, стипендията и общежитията им, а слабата затруднява значително преминаването им в по-горен курс. При участниците в това обучение очевидно изпитът, в какъвто и формат да е, не би бил мотивиращ фактор за по-добро усвояване на материала. От тази гледна точка вероятно биха могли да им се поставят практически задачи, които те да бъдат заинтригувани да изпълнят. Биха могли да бъдат посъветвани да изпробват различните занимателни комуникативни техники в практиката. В рамките на обучението аз им поставях такива задачи. Не бих могъл да бъда сигурен, че те са го направили, поради липсата на обратна връзка.