Здравейте, колеги!
Често изплозвани техники в моята практика са игрите: игри за концентрация, игри за промяна на нагласите, игри за споделяне, ролеви игри за съпреживяване. Важно условие за използването на игрите е обучителят да ги познава добре и да може да владее възникването на различни ситуации (напр. курсисти, които отказват да играят, защото смятат, че се отдалечават от теорията, която те намират за сериозния начин на преподаване). В този случай техниката "връщане към детството" може да доведе до тяхната мотивация и включването им в груповите дейности. Чувството, че децата носят по-малко отговорност, имат повече свободно време и могат да разчитат винаги на подкрепа от родителите си, кара и "най-консервативните" участници да пожелаят ученето чрез игра.
Хайде да играем!

Здравейте!
Моята позиция е на организатор на обучения в ЦРЧРРИ. Наблюденията ми върху стиловете на преподаване на различни лектори показват, че в началните минути на обучението винаги се наблюдава определена пасивност, особено когато участниците не се познават предварително помежду си. Някои лектори успяват да я разчупят чрез игри в самото начало на часа, които помагат за създаването на приятелска атмосфера в групата. Впоследствие участниците не се притесняват да поставят въпросите си. 
Друго мое наблюдение е, че е добре да се редуват различни техники на преподаване, което също спомага както за задържане на вниманието на обучаемите, така и за активиране на онези, които иначе не биха изказали мнение или задали въпросите, които ги интересуват.
Особено важно е и включването на личния опит, споделянето на случаи от ежедневната практика и обсъждането им с лектора и останалите участници в обучението. В тези случаи участниците се чувстват лично ангажирани, което е изключително важно за активирането им като аудитория.

Здравейте,
Аз не знам какво означава пасивна аудитория. Винаги конструирам сесиите си така, че участниците да могат да споделят собствено опит. Не оставям аудиторията дълго да мълчи. Обикновено задавам въпрос, който е свързан с опита на много хора от присъстващите, не е много себеразкриващ и може да валидизира тяхна добра практика.
Когато имам лекционно изложение пред голям аудитория, задължително изплозвам мултимедийна презентация, която да не е много дълга и илюстрирам съдържанието с много примери и в подходящи моменти прекъсвам за дискусия.
Поздрави!

Когато организирате обучение, съобразете се със служебните ангажименти и лични обстоятелства на хората, които ще участват в него. И ги планирайте предварително.
За човек, който обучава няма нищо по-дразнещо от това да види отегчени лица пред себе си и да знае, че след приключването на обучението хората ще излязат и ще се върнат към всекидневната си работа, все едно че нищо не се е случило и действайки, все едно не са чули и научили нищо. Как можем да накараме участниците да са по-ангажирани с обучението?
Преди да започне обучението, направете план. Убедете се, че форматът му отговаря на целите, които искате да постигнете. Полезно е да говорите за тях по начин, който предполага действие. Какво искате служителите да започнат да правят по различен начин в резултат на обучението?
Убедете се, че в обучението ще участват само тези, които имат нужда от него и онези, които ще имат възможност да приложат наученото на практика. Кой би искал да си губи времето, за да слуша неща, които вече върши, които нямат нищо общо с тяхната работа или обиждат тяхната интелигентност?
Понякога най-висококвалифицираният не е човекът, който умее най-добре да комуникира. Всеки от нас може да си спомни лектори, които са го отегчили до смърт. Важно е лекторът да може да дефинира основните послания и да ги направи разбираеми за аудиторията?
Убедете се, че служителите знаят защо ще бъдат обучавани. Това означава да разберат дали то ще направи работата им по-лесна, по-бърза или по-интересна, ще им даде ли предимство при кандидатстване за по-висока позиция или пък повече независимост. Помогнете на хората да разберат защо обучението е важно и да ги накарате да вложат в него поне малко ентусиазъм.
Всяко обучение се нуждае от определен формат. Запознайте всички със структурата на онова, което ще говорите, кажете им го, а после го повторете. Хората обикновено запомнят онова, което чуват първо или последно, затова направете мощно начало и завършете с онова, което искате най-добре да запомнят. Най-добре започнете с онова, което е познато и после преминете към по-сложни идеи. Не искате да загубите вниманието на слушателите през първите пет минути, нали?
Бъдете разнообразни. Направете нещо различно от това, което хората очакват, за да направите обучението разнообразно и запомнящо се. Може да проведете обучението навън, внесете малко актьорско майсторство, чудесно е за усъвършенстване на междуличностните комуникации, поканете външен лектор, дайте им упражнения, които ще повишат тяхната конкурентност, но по един забавен начин. Направете ги съпричастни. Няма нищо по-лошо от това да четете лекции. Постарайте се да въвлечете максимално хората в обучението. Отначало разтопете леда, за да се почувстват спокойно, но също така разберете какво искат да получат от курса. Питайте ги за тяхното мнение, карайте ги да правят упражнения на групи или индивидуално. Добавете енергични действия и мозъчни атаки, за да не бъде обучението монотонно. Хората мразят да играят роли, направете го по-малко стресиращо, като ги разбиете на малки групи. Включете в обучението не само разума, но и емоциите им, като ги накарате да си представят определени ситуации. Използвайте различни случки, за да илюстрирате темите, за които говорите. Не искате хората да си тръгнат след обучението, задавайки си въпроса “За какво беше цялото това нещо?” Накарайте ги да разберат какво искате да се случи като резултат от обучението. Започнете, като проверите дали достатъчно добре са разбрали основните точки, след което ги попитайте какви са собствените им идеи и как ще използват наученото в практиката. Опитайте се да направите всеки съпричастен. Научете ги да записват и да измерват резултатите. В крайна сметка искаме обучението да доведе до конкретни резултати.

Здравейте,

Важен аспект на неформалното обучение е мотивирането на потенциалните обучаеми да учат. Очевидно някои целеви групи са по-мотивирани да учат, отколкото други. Например, по-младите хора, тези, които вече учат или безработните, участващи в обучения на бюрото по труда; или тези, които случайно са научили за курс чрез медиите и сами се свързват с доставчиците на обучението са по-мотивирани да учат и да подобряват ключовите си компетенции от тези, които са на повече от 55 години и които са неактивни и обезкуражени жители на районите с неблагоприятни условия или от безработните, които не се включват в никакви обучения. 
Ако се фокусираме в обучения на дистанционен принцип, каквито често водя като тютор, мотивирам участниците по следния начин:
Подкрепям обучаваните като се обръщам към тях като партньори.
Използвам пряк индивидуален похдод към всеки един участник. Тук помагат следните послания:
- Ключов елемент е спечелването на доверието на тютора
- Всеки човек е уникален;
- Всички имаме силни страни в една или друга посока;
- Всички имаме правото да грешим;
- Всяко ново знание е успех по пътя към постигане на целите;
- Няма излишни неща в знанието. Винаги можем да използваме наученото;
- Ние сме до вас през цялото време и ще ви подкрепяме
Подготвил Соня Каменовска

Много често преподавателите прилагат подходи, които не са утвердени в учебници или са някакво университетско знание като при всички тях водещо е вътрешния анализ относно причината за създалата се пасивност. Причината може да е скучна материя, неправилно избран подход на представянето, монотонно говорене и т.н. Например много често това се случва в ранните следобедни часове, т.нар. сънлив период, когато обикновено на участниците е добре да се дават учебни примери и да се провокира дискусия. В тези часове никога не ползвам презентация – оставям ролевите игри или представянето на материала чрез схема на флип-чарт, което ми осигурява да се движа и да сменям позицията, така че да мога да привличам вниманието им в различни точки. При много сложна ситуация, когато и тези техники не помагат използвам подхода с празния лист – всеки изважда по един празен лист и записва въпрос, който го вълнува по темата на обучението. Анонимно. Всеки участник тегли по един въпрос и на база на наученото до момента се опитва да отговори. Този подход е подходящ и в началото на курса, когато участниците могат да се опознаят и в умението им да интерпретират по непозната тема. но този подход дава много добри резултати и във втори и трети ден, или както отбелязах в следобедните часове. В краен случай, прилагам метод и с игра, която се играе навън, ако времето позволява.